Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

След две седмици Таки разполагаше с всички маршрути на Харигами за всеки час от денонощието. Оказа се, че любимото му място за хазарт е една невзрачна дупка в предградията на Токио — толкова малка и незначителна, че имаше всички шансове да остане завинаги извън полезрението на Якудза.

— Играе на големи суми — каза Ватаро Таки на поредната си среща с Филип и Мичико. — И непрекъснато губи.

— Какви суми? — полюбопитства Мичико.

Баща й назова цифрата, веждите на Филип учудено се повдигнаха:

— Но откъде разполага с толкова пари?

Ватаро Таки се усмихна.

— Когато открием това, ще открием и лоста, който ще ни отвори вратата на клана Таки, Дос-сан — отвърна той.

Няколко дни по-късно Ед Портър спря Филип на входа на ЦРГ.

— Обядвал ли си, лейтенанте? — попита той.

— Да идем в парка — изгледа го внимателно Филип.

Първите нежни цветове на разцъфналите вишни напояваха въздуха с особения си, възможен единствено в Япония аромат. Под белите облачета тичаха деца паркът ехтеше от весели крясъци.

— Какво имаш да докладваш, Ед?

— Лоши новини, лейтенанте.

Филип се загледа в момченцето пред тях, което дърпаше конците на шарено хвърчило.

— Казвай.

— Е, добре — въздъхна Портър. — Съжалявам, че трябва да го научиш, но Дейвид Търнър е в близки отношения с жена ти, лейтенанте…

Е, в крайна сметка се оказа, че не е Джонас въздъхна вътрешно Филип. Изпита облекчение, примесено с гняв. С изненада откри, че Лилиан все още е част от живота му, никак не му се искаше да се разделят.

— Какви по-точно? — попита на глас той.

Хвърчилото се люшна от вятъра и се издигна нагоре, момченцето майсторски го управляваше между вишневите дръвчета.

— Там е работата, че не мога да ги определя — въздъхна Портър. — По всичко личи, че не става въпрос за някаква интимност или съпружеска изневяра…

— Сигурен ли си? — за пръв път го погледна в очите Филип.

— Разбира се. Срещат се само на публични места — ресторанти, барчета… Най-много обичат Офицерския клуб…

— А след това?

— Точно там става странно, лейтенанте… Търнър изпраща жена ти до вкъщи. И точка.

— И тя никога не е ходила в дома му, така ли.

— Никога. Нито пък в някой хотел.

— А у дома?

— Никога не е стъпвал там, лейтенанте. Изпраща я чак до вратата, после си тръгва. Държи се като абсолютен джентълмен.

Вятърът се усили, момченцето започна да навива конеца около китката си.

— И това е всичко, така ли? — попита след известно време Филип.

— Почти — кимна Портър, после с фалшива небрежност подхвърли: — О, щях да забравя. Търнър посещава два пъти седмично едно място… С точността на часовник, винаги след поредната среща с жена ти. „Фуро“ — обществена баня със сауна… — раменете му се свиха: — Но какво от това? Там не може да се срещне с жена ти…

— Къде се намира това „фуро“?

Портър му каза адреса и добави:

— Няма да ти свърши работа, лейтенанте. Просто няма начин да влезеш там, без да те забележи Търнър… Мен също. Там ходят предимно японци, но сред клиентите има и няколко чужденци.

— Чужденци?

— Да — кимна Портър. — От различни посолства. Познаваш ги по-добре от мен, нали тъстът ти редовно ги събира на своите приеми?

— Когато съм с теб, аз се чувствам цяла — прошепна Мичико.

Филип я притисна към гърдите си.

— Когато ме гледаш, ти виждаш мен, аз преставам да бъда прозрачна…

Затворил очи, той откри у нея едно от качествата на Лилиан. Новата Лилиан. Успя да го определи години по-късно — беше сила. И това му се стори много странно. Защото в много отношения Лилиан беше слаба, постоянно се бореше със себе си. За разлика от Мичико, която никога не проявяваше колебание или нерешителност. Поне външно, разбира се.

После разбра какъв е и нейният проблем. Дълбоко в себе си Мичико изпитваше несигурност от факта, че е жена. Докато у Лилиан се криеше желязната непоколебимост на самурая.

— Когато проникваш в мен, ти търсиш нещо — каза тя. — Нещо, което и аз искам да ти дам. Но зная, че никога не съм го притежавала и не бих могла да го притежавам…

Пое възбудения му член в ръката си и здраво го стисна. Седяха един срещу друг на рогозката, розовото кимоно на Мичико беше разтворено отпред. В сянката леко се очертаваха безупречните форми на тялото й. Огненочервената материя на бельото покриваше щръкналите зърна на гърдите й, коленете и глезените й. Вътрешната част на бедрата й, голи и съвършено гладки, меко блестеше. Във въздуха се усещаше ароматът на тялото й. Години по-късно за него щеше да му напомня миризмата на прясно изплетени камъшени рогозки.