Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Тао е най-могъщият закон на природата! — поясни сухо Масаши.

— Тао е мъртъв!

Мъртъв е по-скоро умът ти, помисли си Масаши.

— Ти все още си член на клана Таки! — хладно процеди на глас той. — И си длъжен да изпълняваш заповедите на своя оябун!

Точно така, помисли си Уде, докато окачваше слушалката. Но кой, по дяволите, е моят оябун?

Изкачването беше наистина трудно. Майкъл чувстваше височината и придвижването му стана крайно внимателно. Околните дървета бяха толкова дебели, че закриваха всичко напред и встрани. Илайн обаче продължаваше да крачи леко и бързо. Тя излезе права за дългия преход и Майкъл започна да съжалява. Оживлението му беше изчезнало, почувства се уморен, мускулите го боляха.

Най-накрая Илайн забави ход, обърна се да го изчака и посочи с ръка. Пред тях се виждаше тясно дефиле, изсечено като с нож в каменистата гръд на планината. В него се влизаше от тесен проход, край който стояха на стража два огромни къса скала. Бяха замръзнали в гротескни фигури, образувани при изригването на океанското дъно преди много, много години. Майкъл тръгна натам. Отначало му се стори, че формата на скалите е плод на човешка ръка, но когато се приближи, видя, че човекоподобните очертания са дело на вятъра, дъждовете и ерозията.

— Проходът на боговете — прошепна Илайн и вдигна ръка. — Почакай — обърна се и потъна сред дебелите стволове на околните дървета. Върна се след няколко минути, в ръцете си държеше малки гирлянди от планинско цвете с особени листа. — Това са листата на „ти“ — прошепна тя и окачи единия на врата му. — Хавайците ги считат за свещени, защото били любимите цветя на боговете. Дори „кахуните“ си ги слагат, когато идват насам. Листата на „ти“ ще ни закрилят…

— От какво? — попита Майкъл, докато тя слагаше втория гирлянд на врата си.

Но Илайн се обърна и изчезна през тесния процеп. Проходът на боговете.

— Според мен най-важната част на разговора е и най-добре прикрита — каза в слушалката Уде. — Какво прави на Мауи Илайн Ямамото, защо е в компанията на Майкъл Дос?

Козо Шина не отговори, умът му напрегнато работеше. Илайн е дъщеря на Мичико, той не можеше да разбере какво може да търси тя при Майкъл Дос. Никак не му харесваше мисълта, че на Мауи става нещо, което е извън неговия контрол.

— Каква е твоята оценка на ситуацията? — попита в мембраната той.

— Не се доверявам на Масаши — бързо отвърна Уде. А Шина се запита дали да се довери на един такъв отговор, плод повече на емоциите, отколкото на здравия разум. Шина не обичаше емоциите, те променяха всичко наоколо — като цветен филтър, поставен върху обектива на фотоапарат. А Уде продължаваше: — Когато съобщих на Масаши за появата на Илайн, реакцията му беше много странна. Сякаш не искаше да говори по този въпрос. Сякаш вече знаеше, че тя е тук…

Какво ли е намислил Масаши, запита се Козо Шина.

— Разбра ли кой уби Филип Дос? — попита на глас той.

— Още не.

— Продължавай да търсиш. А по отношение на Майкъл Дос можеш да следваш указанията на Масаши. Дай му червената панделка. Според мен Масаши е прав този „итеки“ наистина може да ни отведе при документа Катей.

Значи и Шина не си дава сметка за заплахата, която представлява Майкъл Дос, помисли си Уде. Но той е в Япония като Масаши, и той няма представа какво представлява Майкъл Дос по време на действие. И двамата го мислят за обикновен „итеки“, незначителен чужденец.

Уде обаче знаеше как трябва да постъпи. Човек като Майкъл Дос не може да бъде воден на каишка, той е твърде умен и непредвидим, познава отлично значението на „шимпо“ — стратегията на заблудата.

Решението бавно се оформи в главата на Уде. Няма да изпълни заповедите на Масаши и Шина. Тук, на бойното поле, човек трябва да решава сам. Защото от неговите решения зависи дали ще оцелее, или ще се превърне в безжизнен труп. И Уде реши: Майкъл Дос трябва да бъде убит.

Напуснаха непрогледната тъмнина на тесния процеп и излязоха под светлината на звездите. Всичко наоколо блестеше, скалите бяха двуизмерни, сякаш изсечени с нож.

Над главите им плеснаха могъщи криле, Майкъл успя да зърне качулата глава и гневно пламтящи очи. Бухал?

— Внимавай, не се отклонявай встрани — шепнешком го предупреди Илайн и посочи с ръка към гладката, отсечена под прав ъгъл скала на няколко метра от тях. — Когато вали, това се превръща във водопад. Но в сухо време като днешното, скалата е особено опасна, защото е съвършено гладка, като стъкло…