Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Баща ми също е убивал хора — отвърна Майкъл. — А аз добре видях на какво си способна, когато се налага да се защитаваш…

— Изпращаха ме да убивам. Хора, които не познавах, които не са ми сторили нищо лошо…

— И ти чувстваш вина, чувстваш угризения на съвестта, така ли? Значи душата ти е жива!

— Не — въздъхна тя и вече с по-нормален тон добави: — Аз съм прокажена! — гласът й леко потрепна: — Превърнах се в нещо по-различно от нормален човек… В нещо като механична гилотина, в нещо като робот…

— Въпреки това изпитваш желание — меко промълви Майкъл. — Значи имаш и мечти…

— Вече съм прекалено силна, за да изпитвам подобни неща — тъжно поклати глава тя. — Или прекалено твърда. Отдавна съм забравила да мечтая… Всъщност никога не съм умеела да го правя.

— Илайн — прошепна Майкъл. Не виждаше абсолютно нищо в тъмната сянка на Надвисналата скала, но изпитваше непреодолимо желание да бъде там, при нея. Пристъпи крачка напред.

— Майкъл, моля те! Недей!

— Спри ме, ако можеш!

Беше на дъх разстояние от нея.

— Моля те! — разрида се тя. — Недей!

— Кажи ми да спра — тихо отвърна той. Вече чувстваше топлината на тялото й, долавяше дори треперенето му. — Или просто ме отблъсни с ръка…

Устните й се разтвориха под неговите, езикът й го докосна, стенанието й отекна дълбоко в устата му.

— Майкъл! — тялото й се впи в неговото, сякаш заковано с пирони от петите до косата. Той усети тежестта, гъвкавите мускули, увиващи се около него. Но усети и нещо повече — нейната могъща „хара“, вътрешната енергия на тялото, концентрирана в долната част на стомаха. — Изгарям за теб!

Почувства как потъва в могъщите вълни на нейната „хара“. Беше точно такава, каквато му я беше описала: здрава като дебела кожа, твърда като камък, суха като пустиня. Едновременно с това чувстваше и друго: горещата лава на чувствата под железния похлупак, изграден от волята; вулканичната сила на дълго потисканото желание.

И външно тя беше такава, каквато е вътре. Устата й го търсеше с чувство на собственик, ръцете й го стискаха в желязна прегръдка. После краката й се разтвориха и бавно започнаха да се увиват около таза му. Движенията й бяха недвусмислени и ясни — това, което искаше от него гъвкавото й тяло, беше едно: агресивност. Дива и брутална агресивност.

Но нуждата и желанието са две коренно противоположни неща. Те често се смесват и объркват в съзнанието на хората, именно този процес е причина за неразбирателството между половете. Майкъл почувства, не, по-скоро разбра … Илайн нямаше нужда от това, което желаеше. Тя самата не знаеше от какво има нужда, тъй като в живота на всеки човек настъпва момент, в който бремето на нуждата става непоносимо и той неволно го скрива някъде далеч, в най-потайните кътчета на душата си.

Съзна, че ако отстъпи пред желанието на гъвкавото й тяло, пред желанието, което изпълваше с луда възбуда и него, той ще я загуби завинаги.

Има друг начин, помисли си той. Нежен като лунната светлина, като полъха на пролетния ветрец. Бавно се изтръгна от здравата й прегръдка, още по-бавно се смъкна на колене.

Усещаше присъствието на нощта около себе си. Чувстваше нейния дъх, чуваше помръдването на птиците в гнездата, свистенето на крилете на нощните хищници, тръгнали да търсят храна. Ветрецът разхлаждаше страните му, гарвановата коса на Илайн безшумно се развяваше над главата му.

Джинсите й бавно се свлякоха към глезените. Той вдъхна аромата на свежата й плът, главата му се притисна в бедрата й.

Нежно, каза си той. Много нежно. Въпреки огромното желание на собствената си плът, заплашващо всеки миг да изригне като вулкан. Въпреки мъчителната сладост на болката, въпреки влудяващия стремеж да се слее с нея. Сега, веднага! Грубо и агресивно — точно по начина, по който го искаше тя.

Пръстите му подеха деликатната си работа, езикът му нежно я докосваше. Защото, в крайна сметка, той искаше да я притежава. По всички възможни начини. Той искаше нея !

Окъпани за миг от светлината на звездите, те отново потънаха в непрогледния мрак. Майкъл проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Там, в самата същност на съществуванието й. Илайн се приведе над него, твърдите й гърди се притиснаха до мускулите на гърба му. Леко забити в кожата му, ноктите й показваха степента на насладата, същото доказваше и потръпването на бедрата й.

Езикът му пробяга нагоре-надолу, от устата й се изтръгна тихо стенание. Имаше чувството, че тялото й се запълва от гореща, изключително приятна течност… Като стопено масло. Приятните тръпки я разтърсваха цялата, чак до връхчетата на пръстите. Бедрата й се притискаха към лицето му, едва наболата четина на брадата му издраска меката кожа от вътрешната им страна. Тя потръпна и още по-силно се наведе напред. Разтопената лава вътре в нея се разпени, готова да кипне. Очите й се затвориха, главата й се изпразни.