Винс Флин - Всичко е лично

— Правила?

— Вие ги определяте, сър.

Хърли се изви назад и като продължи да се разтяга, каза:

— След като няма кой да гледа как ще те натупам, предлагам да го направим като цивилизовани хора. Не посягай към топките и очите, и без удари в гърлото.

— Задушаващи хватки?

— Разбира се — ухили се Хърли. — Ако искаш да се предадеш, просто удари по земята.

Рап поклати глава.

— Разбрано.

Инструкторът за първи път забеляза нещо, което не му хареса. Младокът не изглеждаше напрегнат. Беше спокоен като богаташче на игрището за голф. Имаше две възможности и нито едната не се харесваше на Хърли. Първо, можеше да се окаже, че новобранецът не е маминото синче, за което го смяташе. И второ, можеше да е прекалено глупав, за да разбере, че не става за тази работа. И в двата случая щеше да се наложи да изгуби повече от един ден от ценното си време, докато се опитва да го откаже. Хърли поклати глава и замърмори, но изведнъж му хрумна, че може би има и трета възможност — младокът наистина да има талант.

Мисълта за възможните рискове го накара да спре. Той погледна младежа и осъзна, че знае изненадващо малко за него. Досието, което беше получил от Стансфийлд, бе толкова лаконично, че съществените подробности можеха да се съберат на една страница. Извън общите описания и резултатите от тестовете всяка друга информация бе силно редактирана. Този човек беше като гола мраморна плоча. Хърли нямаше никаква представа за физическите му възможности и обичайното му поведение. Дори не знаеше дали си служи по-добре с дясната ръка, или е левичар. Челото на възрастния шпионин се набърчи и той се опита да обмисли още няколко възможни развития на нещата.

Обикновено, когато излизаше срещу новобранец, Хърли вече имаше преимущество над противника, защото бе чел личното му досие и го беше наблюдавал няколко дни. За няколко дни наблюдение можеш да научиш много за един човек. Той мълчаливо се напсува, че не е помислил за това по-рано. Сега обаче нямаше как да се откаже. Беше стъпил на постелката. Ако се откажеше, щеше да покаже слабост.

Хърли се опита да преодолее безпокойството и си напомни, че досега е побеждавал всеки, минал оттук. Тръгна напред с обичайната си наперена походка и подигравателна усмивка на лицето. Спря на десет крачки от младежа и каза:

— Започвай, когато си готов.

Рап кимна, приклекна и направи бавно движение наляво. Хърли започна да го приближава отдясно, като търсеше подходящ ъгъл за нападение. Съзря възможност, когато противникът му направи лъжлив замах напред, чиято цел беше очевидна. В този момент Хърли реши бързо да се разправи с хлапето. Не искаше да губи време с излишни отбранителни хватки и блокове. Щеше да даде на този младок да разбере какво е болка. Може би да му счупи едно-две ребра. Така, дори новобранецът да се окажеше инатлив глупак, нямаше да има шанс да настигне останалите.

Инструкторът предвиди удара, приклекна и замахна да удари хлапака в слабините. Точно когато се завърташе на единия си крак и ритна с другия, осъзна, че нещо не е наред. Младежът се оказа по-бърз, отколкото бе очаквал. Малкият мръсник се беше отдръпнал от предишната си слаба позиция и сега стоеше стабилно на два крака вдясно от мястото, където Хърли очакваше да бъде. Изглежда, че го беше надхитрил. Хърли знаеше, че се намира в ужасно лоша позиция и е беззащитен, но това ни най-малко не го притесни. Той се отдръпна назад и се приготви да нападне отново от друг ъгъл. Тъкмо замахваше за втория удар, когато отново забеляза, че нещо не е наред. По-скоро почувства, отколкото видя големия ляв юмрук, стоварващ се върху лицето му. В последната частица от секундата преди удара той се сви, притисна брадичка до гърдите си и се наведе. Юмрукът се заби с всичка сила малко над дясното око.

Юмручните удари са странно нещо и всеки е различен. Има ъперкът, кроше, ляв прав, десен прав, удар през рамо и много други. Ако се бие често, човек опитва от всичките и се научава да ги разпознава в мига, в който получи някой от тях. Един малък чип в главата ти бързо анализира удара и между онази част от мозъка, която е отговорна за този анализ, и другата, грижеща се мозъкът да не спира да функционира, бързо прелитат сигнали. Хърли се занимаваше с това от дълги години и като човек, чиято работа беше да оценява и да обучава, той бе свикнал мигновено да коментира действията на онзи, чийто задник искаше да срита. Сега обаче се наложи да положи твърде много усилия, за да остане на крака, затова замълча.