Винс Флин - Всичко е лично

На входа го пресрещна въоръжен охранител и му каза, че е затворено, но той го увери, че няма намерение да прави финансови операции. Изкушаваше се да добави, че може да направи изключение, ако пазачът възстанови двайсет и шестте милиона, откраднати от шефа му и неговите съдружници, но знаеше, че човекът няма такива правомощия. Затова просто поиска да говори с началника на охраната. Пазачът се подвоуми, затова Швец добави:

— Свързано е със смъртта на хер Дорфман.

Това коренно промени нещата. След по-малко от минута Швец беше на горния етаж и говореше с друг, доста по-възрастен охранител, носещ същата бяла риза с черни пагони и черни панталони. Руснакът показа документите си от СВР и заяви, че е много важно посещението му да остане в тайна. Началникът на охраната го уведоми, че президентът на банката е много зает.

— Сигурно е на среща с борда на директорите — предположи Швец и смутеното изражение на охранителя му даде отговора, от който имаше нужда. — Давам ви две минути. Обадете му се веднага и му кажете, че искам да говоря с него за Дорфман. Някои много влиятелни хора в Русия искат отговори, и то веднага.

Охранителят излезе. Върна се след по-малко от минута в компанията на добре облечен мъж, който изглеждаше като след труден ден.

— Казвам се Кьониг — представи се президентът на банката. — Какво желаете?

— Николай Швец, от руското правителство. — Руснакът отново показа документите си и кимна към охранителя. — Може ли да поговорим на четири очи.

— Да. Елате с мен.

За голямо разочарование на Швец влязоха в една работна кабинка с остъклени стени, а не в кабинета на президента. От голото помещение не можеше да получи никаква информация. Нямаше снимки на любими хора. Никакъв личен предмет. Трябваше да накара Сергеевич да се поразрови в биографията на президента, за да имат лостове да му влияят.

Кьониг остана прав; явно бързаше да се върне на заседанието.

— Какво ви интересува?

— Разбрах, че Дорфман е имал много неприятна случка снощи.

Банкерът се изкашля нервно:

— От полицията ме посъветваха да не обсъждам с никого обстоятелствата около смъртта на хер Дорфман.

— Искате ли да информирам полицията, че тази сутрин са били откраднати 26 милиона долара от парите на Майка Русия, или направо да го разгласим в медиите?

Това беше откровена лъжа, но Швец нямаше как да признае, че част от парите са на различни терористични групи, а друга — на страховития Директорат Ес на СВР.

Банкерът пребледня, подпря се на един стол и тихо повтори сумата.

— Нямам желание да намесваме полицията или пресата, но това зависи от вас, хер Кьониг.

— Какво искате да знаете?

— Колко пари общо са изчезнали?

— Заедно с вашите двайсет и шест милиона… четирийсет и седем. Но тези пари не са били в нашата банка — опита се да се оправдае Кьониг. — Още изясняваме какво е вършил Ханс през последните години.

— Как така не са били във вашата банка?

— Всички пари са били в швейцарски банки и офшорни сметки на Карибските острови и в Далечния изток.

— Но Дорфман е управлявал средствата в качеството си на вицепрезидент на тази банка.

— За момента това не е сигурно. Досега не сме намерили никакви официални документи за въпросните влогове в компютърната ни система.

Швец не беше сигурен дали може да му вярва.

— Допреди минута мислехте, че сте загазили с около двайсет милиона. Сега знаете, че са двойно повече. Защо сте толкова сигурен, че утре няма да се окаже, че са изчезнали още толкова?

— Не съм съгласен с глагола „загазили“. Когато е оперирал с тези сметки, хер Дорфман несъмнено е действал на своя глава, не като представител на банката.

— Хер Кьониг — каза Швец, като се изсмя мрачно, — и двамата добре знаем, че това оправдание няма да мине. Парите може да не са били във вашия трезор, но ваш висш служител е оперирал ежедневно с минимум четирийсет и седем милиона долара, вероятно и повече. Банката ви печели комисионни от тези транзакции…

— Но…

— Оставете ме да довърша. Не съм дошъл, за да ни вменявам вина. Тук съм, за да хвана онзи, който е откраднал парите, и да ги върна на законните им собственици.

Може би за първи път от срещата им лицето на Кьониг придоби някакъв цвят.

— Както винаги в такива случаи… в момента се води финансово разследване.

— Колко време ще продължи?

— Може да се проточи.

— Съветвам ви да бъдете честен с мен. Утре се връщам в Москва, а хората, за които работя… не се церемонят много. Не си падат по дългите разговори. Биха предпочели да ви вържат и да обработват тестисите ви с разни уреди. Затова ви съветвам да ми кажете какво знаете. — Швец добави с приятелски тон: — Така ще мога с чиста съвест да им кажа, че сте разбран човек. Човек, на когото може да се има доверие.