Винс Флин - Всичко е лично

Германецът забеляза интереса на младежа и отбеляза:

— В моя занаят човек трябва да взема известни мерки.

Издърпа един от столовете, покани Рап да седне и взе една папка от бюрото си. След като я постави върху масата, сподели:

— Възхищавам се на това, което правите. Избрали сте нелек път.

Мич кимна небрежно, но не коментира.

— Съжалявате ли за нещо вече?

— Не — отговори Рап без колебание.

— Нямате проблеми със съня… нямате съмнения?

— И без това не спя много.

Олмайер се усмихна и се почеса по брадичката.

— Да, това е характерно за хората като вас.

— Хората като мен?

— Да. Ловците. Това е записано в генетичния ви код. Почти у всеки го има, наследено от прадедите ни. При мнозина инстинктът не е достатъчно силен, за да го използват. Водят заседнал живот, който не им поставя никакви предизвикателства, нито физически, нито умствени. Те, разбира се, нямат вашите способности и вашата мотивация.

В думите на немеца вероятно имаше голяма доза истина; Рап просто не се беше замислял много за това досега.

— Тук има няколко документа. — Олмайер потупа по папката. — Стан знае за тях, но не желае да научава подробностите.

— Подробностите ли? — Рап се запита какво е намислил сега Хърли.

— Работата ви е изключително опасна. Вие сте като малка лодка, закотвена в пристанище за танкери. Понякога тези огромни кораби се блъскат помежду си и претърпяват леки повреди, но за вас един такъв сблъсък може да бъде фатален. — Олмайер удари юмруци, за да илюстрира как ще се разбие лодката на Рап. — Във вашата работа ви трябва една по-особена застраховка и знаете ли защо?

Рап можеше да предположи, но Олмайер явно държеше той да говори.

— Не точно.

— Защото хората в тези танкери изобщо не се интересуват от вас. Може да изпитат съжаление за съдбата ви, но само за кратко. Танкерът, самолюбието на капитана… всичко е по-важно от вас. Това са корабите на властта. Вие сте млад и ако имате късмет, кариерата ви може да продължи още четири десетилетия. През тези години началниците ще идват и ще си отиват, политическите ветрове ще променят посоката си безброй пъти и рано или късно някой в правителството ще започне да вижда във вас проблем. Капитаните на корабите на властта не обичат неприятностите и ако за да ги избегнат, от време на време трябва да потопяват по някоя малка лодка… е, в техните очи това е напълно оправдано.

Рап имаше подозрението, че това не отива на добре.

— Какво има в тази папка?

— Това е застрахователната ви полица. — Олмайер отвори папката; за най-горния лист с кламер бе закрепен швейцарски паспорт. — Стан ме увери, че говорите перфектно френски.

Рап кимна.

— Италиански, немски, арабски?

— Италианският ми е добър, немски знам слабо, арабски — доста добре.

Олмайер кимна. Това съвпадаше с информацията, която имаше от Хърли.

— Приготвил съм ви три фалшиви самоличности. Швейцарска, френска и италианска. — Немецът извади три комплекта документи. — Трябва да запомните наизуст всичко в тези досиета и по-важно, да посетите и опознаете Париж и Милано през идните няколко седмици.

— Защо?

— В тези два града имате сейфове на ваше име, а също един в Цюрих, но за тукашния аз ще се погрижа. В тези сейфове ще можете да съхранявате определени неща. Неща, които ще ви помогнат да оцелеете, ако се наложи да излезете в нелегалност.

Рап се намръщи:

— Стан знае ли за това?

— Идеята беше негова. Също и моя. Преди години направих подобно нещо за него. — Олмайер извади един лист, на който бяха написани три имена: две френски и едно италианско. — Напишете няколко пъти всяко от тези имена, докато свикнете, преди да ви дам да се подпишете на документите.

Рап взе химикалка и започна да се упражнява да пише името Пол Жирар.

— Защо Стан не се занимава с това?

— Не иска да знае подробностите.

— Защо?

— Защото всеки във вашата професия трябва да има лични тайни.

— Дори от началника и правителството си?

— Най-вече от началника и правителството.

Рап се чудеше как ще успее да запомни подробностите за всички тези фалшиви самоличности, без да ги бърка. Хърли вече му беше дал две, а сега получаваше още три. Той написа няколко пъти всяко от имената и се подписа където трябваше.

— Във всеки сейф ще има по двайсет хиляди долара в брой и различни документи, като свидетелства за раждане, в случай че загубите някой от паспортите си, а също кредитни карти и шофьорски книжки на съответното име. Както казах, може да слагате и други неща за съхранение в сейфовете, но за това ще говорите със Стан. Освен това ще ви открия банков влог тук, в Швейцария.