Винс Флин - Всичко е лично

— Да не би сегашните терористи да живеят в горите? — контрира Кенеди с подигравателен тон. — Според последната ми информация те се крият в градовете, затова не съм убедена, че умението да запалиш огън с джобно ножче и катарама на колан е много полезно в борбата с тях.

— Изобщо не ме учи как да обучавам хората си. Нямаш никаква представа какво е необходимо, за да превърнем тези момчета в убийци.

— Очевидно и ти нямаш.

— Поне знам как да селектирам кандидатите, което не бих казал за теб.

— Какво намекваш?

— Намеквам, че не си си свършила работата. Тия дни направих едно малко проучване. Знаеш ли къде е бил твоят любимец през последните няколко месеца?

— В къщата на майка си в Маклейн.

— Да, и по цял ден е киснал в един клуб по бойни спортове в Арлингтън.

— И какво лошо, по дяволите, има в това? Бях го предупредила, че трябва да влезе в добра физическа форма, и го посъветвах да вземе уроци по джудо.

— Аха… е, аз говорих с инструктора му.

— Какво си направил? — сепна се Кенеди, възмутена, че е действал зад гърба й.

— Отидох в клуба и разговарях с инструктора. След кратката ми схватка с младежа усетих, че има нещо гнило.

Кенеди погледна Стансфийлд, търсейки подкрепа:

— Няма право да постъпва така. Рап е мой кадър. Близо две години го подготвям и не съм оставила нито една следа. Никой от познатите му не подозира, че се интересуваме от него.

— Все още не подозират — успокои я Хърли.

— Така ли? Като какъв, ако мога да зная, се представи?

— Като инструктор от Ричмънд. Казах, че съм имал спаринг с младеж на име Рап и съм останал впечатлен. Попитах инструктора какво е мнението му за него.

— И? — вметна Люис, внезапно заинтригуван.

— Около това хлапе нещо намирисва. Появил се в клуба преди три месеца, като твърдял, че няма абсолютно никакъв опит. След месец и половина побеждавал всеки с изключение на инструктора.

— Бразилско джиу-джицу? — попита психиатърът.

— Да… как разбра?

— Видях как разби Виктор днес. Този стил трудно може да се сбърка.

— Това е, изтърсва се тук, за малко не ме побеждава и счупва лакътя на Виктор… Казвам ви, този хлапак не е този, за когото се представя.

Стансфийлд започна да се изнервя.

— Бъди по-конкретен — намеси се той.

— Не знам какво е, но нещо не е наред.

— Какво? Да не мислиш, че е внедрен… шпионин? — подигравателно попита Кенеди.

— Не знам. Просто казвам, че около него нещо намирисва. Не можеш да станеш толкова добър за толкова кратко време.

Кенеди погледна Стансфийлд:

— Хайде да си кажем нещата в очите. Стан не харесва Рап, защото аз съм го вербувала. — Облегна се назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Женомразец.

— Не ми харесва, защото не знам кой е в действителност. Трябва да знаем всичко за живота на тези момчета, преди да ги пуснем в базата. Точно затова искам да са служили в армията. Така научаваме всичко за тях за минимум четири години назад.

— Добре, но какво печелим от това, Стан? — възрази Кенеди. — Досега не сме подготвили нито един агент, а работим по тази програма от близо две години.

— Много добре съзнавам, че нямам нито един успешно обучен агент. Болезнено добре го съзнавам. Но това не означава, че трябва да прибързваме и да рискуваме да се провалим в нещо толкова важно.

Люис се намеси с нервен тон:

— Стан, какво толкова не ти харесва в Рап?

След кратко замисляне Хърли отговори:

— Не мога да определя точно. По-скоро е предчувствие. Имам лошо предчувствие.

— Знаеш ли според мен какъв е проблемът? — измърмори Кенеди. — Всъщност два проблема. Първо… мисля, че ревнуваш. Не можеш да понесеш факта, че не си участвал в избирането му. И второ… чувстваш се заплашен.

— Какво? — сепна се той и на лицето му се изписа удивление.

— Виждаш в него свое отражение. Виждаш себе си преди четирийсет години и това адски те плаши.

Хърли презрително поклати глава:

— Глупости.

— Така ли? Е, аз мога да кажа същото за твоето предчувствие. Това са пълни глупости. Да не би да искаш да ни кажеш, че от ООП са го внедрили в предградията на Вашингтон преди двайсет и три години, възпитали са го в католическо семейство и са го пратили в Сиракюз да играе лакрос? Или е бил в КГБ преди разпадането на Съветския съюз и сега работи за своя сметка в дълбока секретност? Това е смешно. — Кенеди махна пренебрежително. — Търсиш под вола теле.

Няколко секунди никой не каза нищо. Люис заговори първи:

— Айрини е права. — Бутна стола си назад и се изправи. — Искам да ви покажа нещо. Преди да дойдете, поговорих с него. Мисля, че ще ви бъде интересно.