Виктор се стовари на земята и веднага се извъртя по корем. Разпери ръцете и краката си, за да не може противникът му да го обърне. Фред го яхна и го стисна с дясната си ръка през врата. Дръпна главата му назад и го подпря с лявата в тила. Това бе така наречената приспивна хватка и ако човек не се освободи бързо от нея, предизвикваше такъв ефект, за какъвто подсказваше името й. Виктор хвана два от пръстите на Фред и ги изви с всичка сила, като в същото време се опита да се извърти по гръб. Впрегна цялата си тежест в това движение. Отначало изглеждаше, че ще успее, но Рап бързо осъзна какво е намислил Фред. Виктор си мислеше, че инициативата е негова, но всъщност идеята бе на противника му. Когато Виктор се извъртя по гръб, Фред обхвана кръста му с крака и го стисна в така нареченото ножично заключване. Като се опитваше да се освободи, Виктор само утежняваше положението си.
Както Рап вече знаеше от собствения си горчив опит, най-лесният начин да се освободиш от тази хватка бе с добре прицелен удар с лакът в слабините на противника. По-рано същото лято инструкторът му по бойни изкуства го беше хванал в същото това ножично заключване и сериозно му вгорчи живота. Като се опитваш да се измъкнеш от тази схватка, тялото ти се разтяга само̀ и това позволява на противника да те стисне още по-силно. Дробовете ти се изпразват, а натискът става все по-силен и по-силен. В следващия момент усещаш, че се задушаваш, започваш да се гърчиш от болка и те обхваща сериозна тревога, че имаш счупено ребро.
Виктор допусна тази грешка и по тревожния му поглед личеше, че осъзнава в каква безизходица е попаднал. Замахна силно в опит да удари противника си в слънчевия сплит, но Фред парира удара. Едрият мъж опита да се измъкне, като се извъртя, с което само даде възможност на Фред да го стисне още по-силно. Лицето на Виктор бе моравочервено. Щеше да издържи още няколко секунди и Рап тайно се надяваше да чуе изпукване на ребра. Изглеждаше, че Виктор се кани да се предаде. Размаха лявата си ръка, но точно когато Фред поотхлаби хватката, замахна с десния си юмрук и го стовари с все сила в лицето му. Главата на Фред издрънча върху постелката и той изпусна противника си. От счупения му нос рукна кръв.
Рап направи крачка напред, готов да изрита Виктор в главата. Малко му оставаше да го направи, но в този момент сержант Смит изскочи на тепиха и закрещя. Рап се отдръпна. Виктор изблъска Фред настрана, изправи се и се разхили.
Сержант Джонс се грижеше за носа на Фред. Рой и Глен си шушукаха и хвърляха изпълнени с омраза погледи към Виктор. Рап погледна към вратата и забеляза, че психиатърът го наблюдава. За втори път, откакто бе тук, някой нарушаваше правилата, но досега никой не беше наказан за това. Разбира се, едва ли някой можеше да накаже досадния старик, но Виктор бе обикновен новобранец и щом на него беше позволено, значи и Рап можеше да си прави каквото иска. Хрумна му, че може би е време и той да изиграе някой нечестен номер. Докато обмисляше как да го направи, сержант Смит му заповяда да излезе на тепиха, после посочи Глен.
— Предпочитам да се бия с Виктор — каза Рап.
— Не си ти, който командва — скастри го Смит.
— Сержантът ти прави услуга — изсъска Виктор, все още задъхан. — Нямаш шанс срещу мен, педерастче.
Рап запази спокойствие, но в погледа му се четеше заплаха.
— Хайде да видим — изрече с равен тон.
— Това е самоубийство — подразни го Виктор.
— Мисля, че те е страх.
— Я млъквайте — прекъсна ги Смит. — Глен, излизай на тепиха.
Рап направи крачка вляво, за да препречи пътя на Глен. Погледна жилестия инструктор в очите и настоя:
— Тук нещо не ми е ясно. Има ли някакви правила, или Виктор може да прави каквото поиска?
— Има правила, по дяволите! Отивай на тепиха и си затваряй плювалника!
— Не искам да ви противореча, сержант, но това са глупости. Как очаквате да си имаме доверие… как очаквате да имаме доверие на вас , ако той продължава да върши каквото си поиска безнаказано?
— Да не мислиш, че навън има някакви правила? — намеси се Виктор. — В истинския свят! Там няма никакви правила!
— Тук е друго… не можеш да правиш каквото поискаш.
— Сержант — каза Виктор, като се изправи. — Нека аз да го оправя тоя. Не се безпокойте. Мога да смачкам това лигаво колежанче с една ръка, вързана на гърба.
Сержант Смит изглеждаше, сякаш всеки момент ще избухне, но русокосият психиатър се намеси:
— Сержант, мисля, че трябва да разрешите на Виктор и Ървинг да се разберат.
Читать дальше