Винс Флин - Всичко е лично

Отиде при конзолата на системата за наблюдение и натисна няколко копчета. На екрана се появи черно-белият образ на Рап. Седеше в кабинета на първия етаж. От високоговорителя прозвуча гласът на Люис. Психиатърът седеше отстрани на камерата и не се виждаше на монитора.

— Това, което се случи днес, беше доста неприятно.

Рап поседя неподвижно няколко секунди, после кимна.

— Съжаляваш ли за това, което направи на Виктор?

След известно замисляне младежът отговори:

— Тук всеки отговаря за себе си.

— Не изпитваш угризения, така ли?

— Съжалявам, че се случи така, но Виктор си го просеше.

— Ясно. Дали случайно не му счупи ръката нарочно?

— „Нарочно“ е силна дума. Схватката беше разгорещена, едно нещо естествено доведе до друго.

— Едното, което доведе до друго, е това, че ръката му се счупи, преди да успее да сигнализира, че се предава.

— Не съм сигурен, че щеше да се предаде.

— Могат да те изхвърлят заради това.

— Защо?

— Сержант Смит мисли, че умишлено си счупил ръката на Виктор.

— Не виждам на какво основание. Никой не е определял какви хватки имаме право да използваме. Не трябваше само да нанасяме удари в главата и слабините.

— Ако се окаже, че си счупил ръката му умишлено, изхвърчаш.

Рап сведе очи към земята и след дълго мълчание каза:

— Тези игрички не ми харесват.

— Игрички ли?

— Да… игрички.

— За какви игрички говориш?

— Знаете за какво.

— Не съм убеден.

— Папката на бюрото ви онзи ден. — Рап посочи празната повърхност на масата. — Папката с моето име отгоре.

— Какво за нея?

— Бяхте я оставили, за да ме изпитате.

— Така ли?

— Да. Виждам как наблюдавате какво става тук. Следите внимателно всичко. — Рап посочи бюрото. — Вие не сте човек, който ще остави папка с поверителна информация без надзор, ако няма тайна цел. Сигурен съм, че тук има скрити камери и микрофони. — Младежът посочи библиотеката, после полилея. — Преди няколко дни, когато ме повикахте и ме оставихте да седя петнайсет минути сам, сигурно сте ме наблюдавали от някоя скрита стаичка. Следили сте дали ще отворя папката да видя какво има в нея.

Люис се покашля смутено.

— Дори това да е така — каза след малко, — това не те оправдава да счупиш ръката на Виктор.

— Не съм казал, че оправдава нещо. Казвам, че се опитвате да си играете с нас. Оставяте папки наляво-надясно, определяте правила, а после позволявате на Виктор да ги нарушава. Вие бяхте в бараката днес. Кой е дал право на Виктор да счупи носа на Фред?

— С това ще се заемем отделно. Сега обсъждаме твоето поведение.

— Видях как реагирахте, когато Виктор счупи носа на Фред. — Рап замълча за момент и сведе очи към ръцете си. — Знаете ли какво си мисля? Мисля, че Виктор не се вписва в картината.

— Как така?

— Ако съдя по това, което наблюдавам, откакто съм тук, има две възможни заключения за Виктор. Или е кандидат като всички нас, или е част от процеса на селекция.

— Част от процеса?

— Той работи за вас. Виктор е един от инструкторите.

— Защо ни е да правим такова нещо?

— За да ни наблюдавате по-отблизо. Внедрявате Виктор сред нас и той започва да ни предизвиква, докато някой допусне грешка. Разпитва ни как се казваме и откъде сме. Подтиква ни да се прецакаме сами, за да можете да изритате онези, които не са достатъчно дисциплинирани.

— Интересна теория.

— И в двата случая методите ви куцат. Доколкото разбирам целта на тази програма, Виктор не е от хората, които търсите. Ако е кандидат за агент и вие не осъзнавате, че не става за това, не съм убеден, че искам да работя за хора, които не схващат очевидното.

— А ако е един от инструкторите?

— Ако е инструктор, това е доста лош метод да обучавате хора с добра военна дисциплина.

— Да приемем, че второто ти предположение е правилно. Въпреки че знаеше всичко това… ти реши да счупиш ръката на Виктор.

Рап поклати глава:

— Имах подозрения, но не бях сигурен. Когато счупих ръката му, видях как реагирахте вие и другите инструктори. Тогава се убедих, че е един от вас.

Последваха няколко секунди мълчание. След малко Люис попита:

— Мислиш ли, че си човек с добри морални принципи?

Рап се изсмя:

— Ето пак тези мъгляви въпросчета.

— Знам, че не ти харесват, но моля те, постарай се да отговориш на този.

— Имате предвид дали разбирам разликата между добро и зло, така ли?

— Да.

Рап се подвоуми.

— Бих казал по-скоро да.

— Но…

— Тук… на това място… изглежда, че тази граница постоянно се измества.