Винс Флин - Всичко е лично

— Ти пък си без пукната пара. Как ще платиш на хората си тази седмица, ами следващата? Успокой се и ме остави да говоря. — Обърна се към останалите и нареди: — Всички да свалят оръжието.

Даде знак с ръце и повтори още два пъти, преди всички да приберат пистолетите или да ги насочат в безопасна посока.

— Знам със сигурност, че Имад не е откраднал парите, и не мисля, че Михаил ги е взел.

— Откъде можеш да си сигурен? — попита Мугния.

— Кажи ми, защо ще идва днес, ако ги беше откраднал?

Докато Мугния разсъждаваше над този аргумент, Швец направи крачка напред и заговори:

— Мога да ви уверя, че шефът ми няма нищо общо с открадването на парите. Миналата седмица бях при началника на Дорфман в Хамбург. Изчезнали са повече от петдесет милиона долара. Изглежда, че ние не сме единствените потърпевши. — Швец искаше да си тръгне жив оттук, затова бързо добави: — Проверяваме няколко възможности, включително парите да са били откраднати от една престъпна организация в Прага.

— Гарантирам ви — побърза да се намеси Иванов, — че щом намерим виновниците, ще ги накажем и ще върнем парите.

— Благодаря — каза Саяд. — Сега трябва да се споразумеем за нещо много важно. Държим трима американци. Джон Къминс, който е служил четири години в Москва, а после четири в Дамаск, един сравнително млад агент на име Робърт Ричардс и прословутия Бил Шърман. — Саяд взе папката от масата и я подаде на Иванов, за да я разгледа. — Колко са готови да платят началниците ви за тези трима души?

Иванов несъзнателно навлажни устните си с език. Находка като Стан Хърли на практика щеше да му осигури пълна власт. Примаков беше вече стар и не притежаваше животинските инстинкти, необходими, за да ръководи СВР. Иванов можеше да проведе разпита и да използва избирателно информацията, която щеше да получи. Мисълта как ще затвори Хърли в подземието на някое от тайните си скривалища като екзотично животно бе неустоима. Наложи се да си напомни, че това са търговски преговори и не разполага с неограничени средства.

— Началниците ми са готови да платят пет милиона долара за тримата.

— Не е достатъчно — заяви Мугния, преди другите да осмислят предложението.

Започнаха да се пазарят. Накрая Иванов вдигна сумата с още три милиона. За няколко минути сякаш бяха в безизходица, защото Мугния не искаше да свали под шестнайсет милиона. Иванов и Саяд се опитваха да му обяснят, че проблемът с откраднатите пари и цената на отвлечените американски шпиони нямат нищо общо. Иванов вдигна мизата на десет милиона и се готвеше да се откаже, когато Мугния най-после свали на четиринайсет. След трийсет секунди се съгласиха на дванайсет и всички си отдъхнаха облекчено, най-много Саяд.

Това обаче бе само половината от работата. Мугния искаше да получи всички пари, преди да предаде пленниците, а Иванов отказваше да даде дори цент, докато не види Стан Хърли.

Саяд пак се притече на помощ, като попита:

— Трябва да се обадиш в Москва, нали?

— Да.

— Добре. Аз ще отида да доведа пленниците. Не са далеч. През това време вие можете да уредите прехвърлянето на парите и когато се върна, ще ги преведете.

Иванов, който нямаше търпение да се махне от това отвратително място и тези ужасни хора, веднага се хвана за предложението.

— Отлична идея. — Обърна се към Швец: — Николай, отиди с Асаф да докарате пленниците.

Последното, което искаше Швец, бе да напусне сравнително безопасния хангар и да обикаля из Бейрут. Замисли се дали да не поиска няколко души от спецчастите, но знаеше, че няма да му дадат. Когато отиваше със Саяд и хората му към колата, се запита колко още ще продължава да работи за Иванов.

Рап намери ножа, извади го от джоба на убития и отиде в другия край на стаята. Взе пистолета си, пъхна го под мишница и сряза тиксото около китките на Хърли.

— Дай ми пистолета — заповяда възрастният шпионин, когато се видя свободен.

Рап му подаде ножа.

— Намери си сам.

Хърли изръмжа, но взе ножа.

— В коридора има двама — продължи Рап. Хвана един от труповете и го завлече до стената. — Ще отворя вратата, а ти се опитай да си преправиш гласа като на Радих. Извикай ги да дойдат веднага и тогава ще ги очистя.

След като премести телата, за да не се виждат от вратата, Рап постави ръка на дръжката. Хърли застана зад него. Мич кимна и дръпна вратата. Шефът му измърмори нещо за бъркотията, която е станала, и заповяда на двамата пазачи да дойдат. За съжаление дойде само единият. Рап го застреля в тила, като в същото време отвори по-широко вратата и се огледа за другия. Върхът на заглушителя се оказа само на една педя от лицето на пазача. Рап го застреля в носа и из коридора се разхвърча кръв. Той прекрачи трупа и се огледа в двете посоки. Коридорът беше празен.