Винс Флин - Всичко е лично

Рап отстъпи крачка назад за по-добра позиция и дръпна пак китките си, но тиксото не се скъса, затова завъртя пистолета във въздуха и го хвана с две ръце за ръкохватката. Мъжът от лявата му страна беше само на метър от него. Рап стреля два пъти, улучи го в сърцето и той се просна в краката му.

Рап обърна пистолета към другия, който се опитваше да отстъпи към вратата, но видя, че няма да я стигне, затова спря и вдигна ръце.

— Застреляй го — заповяда Хърли.

Рап дръпна спусъка и куршумът улучи арабина в челото.

— Свали ме… бързо — изсъска Стан.

— Ами той? — попита Рап и посочи с пистолета Радих, който започваше да се размърдва.

— Първо ме свали.

Мич разкъса остатъците от тиксото около китките си, изтича до стената и освободи импровизираната лебедка. Хърли се спусна на земята. Олюля се за момент, но запази равновесие.

— Дай ми пистолета — заповяда — и провери в десния джоб на последния, когото уби. Трябва да има нож.

Рап пъхна пистолета в ръцете му и отиде да потърси ножа.

Хърли се приближи до Радих, чиито ръцете потрепваха, сякаш се будеше от дълбок сън. Стъпи върху корема му и очите на палестинеца се отвориха. Хърли се наведе и допря заглушителя до гърдите му. Погледна го в очите и прошепна:

— Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност, глупако.

След това дръпна спусъка.

Две от колите влязоха в хангара, а другите три спряха отпред. Всички врати се отвориха почти едновременно и отвътре слязоха една дузина въоръжени мъже. Разположиха се така, че образуваха жива стена, разделяща Иванов от хората на специалните части.

Руснакът тревожно погледна командира.

Мугния се приближи и на лицето му се изписа самоуверена усмивка. Четирима от телохранителите му вървяха на няколко крачки зад него.

— Михаил, добре дошъл в Бейрут.

— Не ме посрещате много добре.

— Моля да ни извиниш, но днес съм в лошо настроение.

— Защо така?

— Защото току-що научих, че кроиш тайни планове зад гърба ми.

— Какво говориш?

— Сигурно си забелязал, че иракските и иранските ни приятели ги няма.

— Защо? — разтревожено попита Саяд.

— Защото се оказва, че Михаил е сключил тайна сделка с тях. Нали така, Михаил?

Иванов се изсмя, сякаш това беше безобидно отвличане на вниманието.

Мугния се обърна към Саяд:

— Определил е праг от пет милиона. Разбрали са се, когато търгът достигне тази сума, те да се откажат.

— Къде са те сега? — поинтересува се Саяд.

— За момента са мои гости. По-късно ще реша дали да ги убия.

Иванов плесна с ръце и се изсмя. Не беше очаквал Мугния да се окаже толкова съобразителен.

— Ти ме надхитри, Имад, а това не се случва много често — отбеляза. — Сега ще ме отпратиш ли, или ще говорим делово? Можем да се споразумеем.

— За нищо няма да преговарям с тебе. Ще кажа цена и ти ще платиш.

— Така ли? Ами ако цената не ме устройва?

— Това ще е голям проблем.

Руснакът кимна, сякаш му беше забавно.

— Преди това обаче искам да върнеш всички пари, които източи от швейцарските ни сметки.

— Парите, които аз съм взел!? — Очите на Иванов почти изскочиха от орбитите си. — Не съм взимал никакви пари.

— Според мен си ги взел.

— Всъщност по-скоро трябва ти да ми върнеш парите.

— Твоите пари ли?

— Да, моите. — Иванов почервеня като рак. — Парите, които ти открадна. Нали не си въобразяваш, че не те подозирам от самото начало? Ти никога не си обичал Шариф. Постоянно се оплакваше колко скъпо взимал. Наричаше го отрепка и предател, задето надувал цените.

— Не съм убил Шариф — спокойно заяви Мугния.

— Защо трябва да ти вярвам?

— Защото съм човек с достойнство. Боря се за кауза, в която вярвам… не съм крадец като теб.

— Достойнство! Колко хубаво звучи. Всички приказвате за достойнство. Имад Мугния, похитителят на пътнически самолети, който отвлича университетски преподаватели и бомбардира цели квартали с жени и деца. Ти ли ще ми говориш за достойнство? Не ме карай да се смея.

Иванов буквално изплю последната дума срещу арабина. Мугния посегна към пистолета си, но командирът на отряда от руските спецчасти го изпревари и насочи дулото на оръжието си към главата му. Изведнъж се оказа, че всички са въоръжени. Отвсякъде се чу щракане на предпазители и зареждане.

— Стига — изкрещя Саяд. — Омразата ви един към друг е замъглила мозъците ви.

— А ти си глупак — изрева Мугния.

Саяд се приближи до него и прошепна така, че само той да чуе: