Винс Флин - Всичко е лично

Рап потупваше по кормилото с ръка в ритъм с агресивната техномузика от касетата, която бе купил на летището. Заглавието на албума беше „Юро Траш“ и наистина беше боклук. Би предпочел „Ю ту“ или Боб Сигър, но целта му бе да убеди властите, че е французин, не американски професионален убиец, тръгнал на сафари. Когато стигна на три коли от кабинката, той се показа през прозореца, за да огледа по-добре юношата, въоръжен с автомат „Калашников“. Не личеше към коя фракция принадлежи, но изглеждаше доста спокоен. Първите пропускателни пунктове бяха под контрола на сирийската армия, но с приближаване към града навлизаше във владението на местните милиции.

По пътя бе намерил обществен телефон на една бензиностанция и се обади да провери как вървят нещата. Гласът от автоматизираната услуга му съобщи, че стаята е готова и му даде адреса. Рап го записа, запомни го, докато караше, после смачка хартийката и я хвърли през прозореца. От информацията, която имаше, знаеше, че трябва да мине през четири пропускателни пункта, включително граничния. Всяко минаване му струваше между пет и двайсет долара. Досега всичко отговаряше на предварителните сведения.

Колите се преместиха с още една напред и Рап се прозина. Умората започваше да го надвива.

След като пръсна главата на Исмаил, Рап се оттегли бързо, държейки пистолета насочен към жената, все още вцепенена от ужас. Нямаше намерение да я убива, нито се опасяваше, че тя може да стреля по него. Държеше пистолета вдигнат, за да закрие лицето си и да не й даде възможност да го види добре. Хората по принцип не обичат да гледат право в дулото на насочено към тях оръжие. Когато жената най-сетне сведе очи към човека, който за малко щеше да я убие, Рап се обърна и побягна.

Не зави на първата пресечка, защото не искаше да се връща на улицата, където Исмаил бе стрелял с узито. Сигурно половината квартал надничаше през прозорците и мнозина се бяха обадили в полицията. Затова продължи направо с притиснат отстрани на тялото пистолет. След малко свърна рязко надясно и спря. Задъхваше се, но все още контролираше дишането си. Прибра пистолета в кобура и потърси място, където да обърне якето си. На няколко метра напред имаше навес, предоставящ някакво укритие. Рап се скри в тъмното, съблече якето и го обърна от другата страна, от която беше жълтеникавокафяво на цвят. Хвърли очилата с черни рамки, които носеше, и приглади косата си с гел, преди отново да излезе на открито. Върна се на ъгъла, от който току-що бе дошъл. В далечината вече се чуваха полицейски сирени.

Спокойно пресече улицата, като се огледа наляво. От това разстояние още можеше да различи жената, вече заобиколена от трима-четирима души. Престори се, че не ги е видял. След като се увери, че улицата е пуста, ускори крачка, но не толкова, че да събуди подозрения. Приличаше на човек, излязъл да се разходи. Реката беше на около една пресечка. Шумът от сирените се усилваше, но това не го притесняваше. Първо щяха да огледат тялото и щетите, причинени от автомата на либиеца, и едва след това да търсят заподозрени.

Рап стигна до реката, която на това място бе доста широка. Свърна надясно и след като се огледа, за да се увери, че никой не го гледа, небрежно пъхна ръка под якето си и взе беретата, с която беше убил Исмаил. Когато навлезе в тъмното пространство между две улични лампи, извади пистолета и с бързо движение го хвърли в леденостудената вода. След още една пресечка се отърва и от второто си оръжие. Тогава дойде моментът да вземе едно важно решение. На другия бряг на реката, само на около километър, се намираше женевското летище. Ако побързаше, можеше да хване последния полет за Париж.

Летищата обаче винаги го изнервяха. Навсякъде имаше камери, полицаи и ако искаше да си купи билет, човек трябваше да покаже паспорт, а това оставяше следа. Фалшивите му самоличности бяха за краен случай, не за удобство. Затова Рап се върна при взетата под наем кола и си преговори лъжите, които щеше да каже на полицията, ако го спрат. За щастие не се наложи. В района гъмжеше от полицейски коли, но всички отиваха към местопрестъплението. По пътя не видя нито една, която да обикаля в търсене на подозрителни лица. Когато се качи в колата, погледна часовника си. От престрелката около пощенската кутия досега бяха изминали четири минути и трийсет и седем секунди. Никак не беше зле.

След като седна зад волана, имаше много възможности за действие. Според първоначалния план трябваше да влезе във Франция и да отиде до Лион, но беше твърде афектиран и понеже граничният пункт бе съвсем наблизо, властите може би вече търсеха човек с неговия външен вид. Наистина, нямаше никакви улики, които да го свържат с убийството на Исмаил, но защо да рискува?