Винс Флин - В името на честта

— Няма да успеете — Адамс се усмихна пресилено и се опита да придаде увереност на гласа си. — Прекалено много хора във Вашингтон знаят, че малко ми оставаше да разбия цялата кочина.

Рап погледна часовника си. Ако искаше да стигне в Ленгли преди девет, трябваше да ускори нещата. Той вдигна дясната си ръка и каза:

— Виждаш ли това?

Адамс се втренчи в ръката му. В този момент Рап замахна с лявата и му зашлеви звучна плесница. Адамс изскимтя като ударено псе. Изкрещя уплашено:

— Това беше върхът! Чашата преля! Ще се погрижа да гниеш до края на живота си в затвора. Ще те…

Не довърши заплахата, защото Рап го удари отново, този път с дясната ръка. Хвана го за рядката прошарена коса и навря документите пред лицето му.

— Твоите закрилници знаят ли, че изпиваш две бутилки водка и още седем или осем вино на седмица?

— Това е лъжа!

— Истина е! Ти си пропаднал пияница! Имаме извлечения от банката, касови бележки от плащания с кредитната ти карта, разписки от тегления от банкомати… дори имаме видеозапис как си купуваш пиячка от три различни магазина за алкохол. Само толкова проверихме. Намерихме водка в багажника ти, в чекмеджето на бюрото ти. Има те записан как спираш в една градинка и изхвърляш празните бутилки.

— Марти и Мери вече не са при вас — поде Хърли, споменавайки двете деца на Адамс. — Учат в колеж и се обаждат вкъщи веднъж на две седмици. С Гретчен вече не спите в една стая. По дяволите… подслушвахме дома ви цяла седмица. Та вие дори не си говорите. Ти си класически самовлюбен глупак, сърдит на целия свят, защото никой не признава таланта му. Най-смешното е, че дори не се налага да подхвърляме улики. Имаме предостатъчно и повярвай ми, ченгетата ще намерят каквото трябва. Жена ти… децата ти… приятелите ти… всички ще разберат колко си пропаднал.

— Завесата ще падне — мрачно заяви Рап. — Наистина ли искаш децата ти да разберат, че баща им е алкохолик? Че е провален бюрократ, извършил държавна измяна?

— Няма да успеете — повтори Адамс, плувнал в пот. — Кени Ърнес ще се досети, че вие сте ме убили, и няма да бъде единственият. Те няма да се откажат, докато не постигнат възмездие.

— Кой освен някой побъркан кретен, който мрази Америка и ЦРУ, ще се загрижи, че си изчезнал? — изръмжа Хърли. — Кой ще жертва следващите пет години от живота си да търси какво се е случило с теб?

— Нямате представа колко влиятелни приятели имам!

— Нима? Затова ли летя до Ню Йорк да се срещнеш с оня лешояд снощи? За да измислиш сюжет за шпионски роман и да напълниш джобовете си с пари?

— Не съм отишъл за това в Ню Йорк.

— Близо двеста твои сънародници бяха убити миналата седмица, а ти се опитваш да забогатееш на техен гръб.

— Това е лъжа! Вие двамата сте проблемът… не аз. Заради вас ни мразят толкова, не заради мен.

Хърли го удари през лицето и изкрещя:

— Ти си позор за семейството си!

Адамс почувства как губи шансовете си. За първи път осъзна, че може наистина да го убият.

— Не познавате Кени Ърнес. Ако изчезна, той няма да се откаже, докато не разбере какво е станало.

— Снощи Кени Ърнес видя един пияница — спокойно изрече Рап. — Пияница, който си въобразява разни глупости. Когато разбере, че си заминал за Южна Америка и там си изчезнал, няма да се замисли и за минутка дали е истина или не.

— Пък дори и да тръгне да ни разследва — добави Хърли, — няма шанс. Да търси колкото си иска. Ние прегледахме боклуците ти. Ако си имал истински доказателства, вече щеше да си ги занесъл на федералните.

— Не е вярно! — плачливо изписка Адамс.

Хърли направи крачка напред и насочи тежкия пистолет към главата му.

— Искаш ли да кажеш нещо, преди да ти пръсна мозъка?

Просълзен, Адамс се разтресе и закрещя:

— Не можеш да сториш това, чичо Стан! Ти беше най-добрият приятел на баща ми.

— Мога и ще го направя.

— Ами баща ми?

— Ти си позор за баща си — изръмжа Хърли. — Разби му сърцето.

— Ама… аз не знаех.

— Не си знаел, защото си самовлюбено копеле. Интересуваш се единствено от себе си.

— Не е вярно! Жертвал съм се. Правех онова, което смятах за правилно.

— Грешно си смятал.

Хърли допря дулото на пистолета в челото на Адамс и дръпна спусъка.

Гърмежът от големия 45-калибров „Кимбър“ беше оглушителен. Рап нямаше време да запуши ушите си. Едва успя да хване ръката на Хърли и да отклони оръжието. Беше на милиметри. Върху челото на Адамс се отпечата конична следа от изгорелите барутни газове. Куршумът се заби в бетонната стена зад главата му, като образува дупка с размерите на юмрук.