Винс Флин - В името на честта

Хърли застана пред Адамс и попита:

— Глен, след като си толкова умен, можеш ли да ми кажеш какво кара хора като Мич Рап да си жертват времето и да си скъсват задника от работа заради негодници като теб?

— Не мога да гадая за подбудите на престъпния мозък. Предполагам, че е заради извратеното удоволствие да причинява болка на други.

— Това ли само можа да измислиш? Някаква друга причина?

— Не.

— Аз лично съм го обучавал, глупако. Ако само за секунда бях заподозрял, че е извратен садист, който е само на крачка да стане изпечен престъпник, щях веднага да го изхвърля. Повярвай ми, много добре знам разликата, защото с годините съм изгонил много такива. Единственото, което кара хора като Мич да се ровят в помията на религиозните откачалки, е убеждението, че се сражават в името на доброто. Че вършат нещо полезно за страната си, докато всички префърцунени задници като тебе седят удобно в кожените си кресла и критикуват всяко тяхно действие.

— Добре, какво искаш от мен? Да го оставя да нарушава закона? Да му позволя да убива всеки, за когото жалкият му мозък прецени, че трябва да умре?

— Не, но искам поне да не се самозаблуждаваш, че враговете ни ще ни заобичат, ако се държим по-добре с тях.

Адамс въздъхна отегчено, сякаш само му губеха времето:

— Не искаш ли да изчакам да включите полиграфа, за да си сигурен, че няма да те излъжа?

— Няма да си губим времето с полиграфа — почти се изсмя Хърли. — Всеки средно интелигентен таен агент знае как да излъже тази машина.

Рап се приближи, хвана ризата на Адамс и я разкъса на гърдите.

— Обикновено се старая да не влагам лични чувства, когато разпитвам някого — отбеляза той, — но сега ще ми бъде трудно.

— Правиш голяма грешка — предупреди Адамс.

— Единствената грешка, която съм направил през последните двайсет и четири часа, беше, че не те убих по-рано.

Адамс се изсмя нервно:

— Много добре познавам методите ти.

— Както обикновено, приказките ти са безсмислени.

— Какво сега? Ще ми крещиш, ще ме държиш прав седемдесет и два часа… ще вдигаш и сваляш температурата в стаята, ще ме наливаш с още водка. — Адамс поклати глава. — Накрая нищо няма да изтръгнеш от мен и ще трябва да ме пуснеш. Тогава ще отида направо при главния прокурор и ще поискам да те закопчаят по обвинение за отвличане. И това ще е само началото. Затова… ако тримата заедно можете да съберете достатъчно мозъчни клетки, за да проумеете единственото разумно решение, освободете ме, докато все още съм в настроение да ви простя глупостта, и може да избегнете продължителния престой в затвора.

— Планът ти има един голям минус — отбеляза Хърли, като се облегна на стената и запали цигара. — След като изстискаме истината от теб, лично ще те застрелям в главата с това.

Повдигна сакото си и извади пистолет от раменния си кобур. Адамс се втренчи в оръжието като хипнотизиран.

— Това е 45-калибров „Кимбър Стейнлес Голд Мач — две“. Най-добрият пистолет на света.

Адамс прие заплахата като блъф.

— Няма да посмеете. Комисията по разузнаването, Министерството на правосъдието, ФБР… всички знаят, че съм се заел да премахна този тумор от разузнавателната служба. Знаят, че съм се заел да разоблича Рап, затова, ако ме намерят мъртъв, веднага ще заподозрат вас.

— Кой е казал, че ще те намерят? — Хърли погледна Рап и добави: — Покажи му документите.

Рап вдиган една снимка пред Адамс и обясни:

— Това е от летище „Кенеди“. Снимано е снощи. Човекът в долния десен ъгъл изглежда ли ти познат?

Адамс погледна размазаната черно-бяла снимка и видя свое огледално копие.

— Ето информацията за полета. — Рап извади друг документ, на който името на Адамс бе отбелязано с маркер. — Самолетът ще кацне в Каракас след час. Ти ще излезеш от летището и ще изчезнеш безследно.

Адамс преглътна с усилие. Започваше да се плаши и трескаво се опитваше да измисли как да се спаси.

— Да не мислите, че не съм взел предпазни мерки?

— Сейфа във „Фърст Банк оф Бетесда“ ли имаш предвид? — попита Рап.

— И използвания лаптоп „Дел“, който криеше зад работната маса в гаража? — добави Хърли. — Онзи, на който пишеш книгата си? — Дръпна силно от цигарата и посочи с огънчето към Адамс. — Ти си човек с много проблеми, Глен. Главният е, че си прекалено неуверен. Това не е нещо необичайно… всъщност повечето отрепки, които съм срещал, страдат от този недостатък. Това е причината да не можеш да постигнеш нищо в тази професия. И не защото си глупав. Проблемът е, че когато е толкова неуверен в себе си, човек лесно се самозалъгва, че враговете му са глупави. А в тази професия подценяването на врага е фатално.