Винс Флин - В името на честта

Сведе поглед, сякаш разглеждаше очуканата и надраскана повърхност на металното бюро.

— Ами това, по което работя… не мога да издавам информация.

Хърли го погледна с кървясали, но проницателни очи.

— Значи, ако се обадя на директор Кенеди сега, тя ще ми каже, че си изпълнявал официална мисия, така ли?

Адамс поклати глава:

— Не, тя не знае.

— На кого да се обадя тогава? Кажи ми едно име.

Хърли скръсти ръцете си на гърдите, сякаш се готвеше да чака дълго.

— Стан, няма какво да те замесвам в това. По дяволите, та ти отдавна не си в Ленгли. Не мога да обсъждам тези неща с теб.

Хърли изсумтя:

— Знам повече за тайните ни операции от самия президент, затова престани да ми губиш времето и започни да отговаряш на въпросите ми или ще подложим на проверка собствената ти „еуфорична“ теория.

— Каква теория?

— Онази за мъченията… твърденията ти, които с такава охота разтръбяваш пред пресата, че не постигали успех. Че са само средство за привличане на поддръжници на „Ал Кайда“.

Адамс се ококори:

— Ама това е вярно!

— Ти откъде знаеш? — Хърли се наведе над стола. — Някога разпитвал ли си някого? Използвал ли си забранени методи, за да спасиш човешки живот?

— Знаеш отговора. Аз съм генерален инспектор на ЦРУ.

— Ами онези двайсет и три месеца, прекарани в службата за секретно разузнаване, с които се хвалиш? Цели пет от тях на терен. И дори тогава единствените случаи, в които си показваше носа от посолството, бяха, за да играеш голф или да ходиш по курви.

— Да не съживяваме тези спомени — измърмори Адамс с пресилена усмивка. — Нека да се разберем, че всяка история има две страни.

— Да… истината и нейната противоположност. Като твоята вечеря снощи.

— Какво за нея?

— Според Мич това е акт на държавна измяна.

— Мич Рап е професионален лъжец.

— По-добре престани да говориш глупости за Мич. Или ми отговори честно, или ще го извикам, а знаеш, че той се интересува от чувствата ти дори по-малко от мен.

— Добре… добре. Но няма какво толкова да говорим.

— Какво правеше снощи в Ню Йорк?

— Вечерях с един стар приятел от университета.

— Какво говорихте?

Адамс се подвоуми. Трябваше да внимава да не го хванат в лъжа.

— Уважавам те, Стан. Винаги съм те уважавал, затова ще ти го кажа максимално учтиво. Не съм длъжен да се отчитам пред теб. Не съм длъжен да се отчитам пред Мич Рап. Аз съм отговорен само пред президента и надзорните комисии на Капитолия. Това е.

Хърли въздъхна раздразнено:

— Ти май не ме разбра.

— И аз се чувствам по същия начин — разочаровано отбеляза Адамс. — Разбирам колко трудна е тази работа, затова съм склонен да погледна нещата и от другата страна, но предложението ми няма да бъде валидно още дълго. Уморен съм и имам много делови срещи днес. Ще дам на Рап още един шанс да ме освободи. Веднага. Само един шанс.

Адамс вдигна показалец, за да наблегне на думите си.

Хърли се изсмя:

— Ти май изобщо не разбираш какво става тук.

— Разбирам, че след около два часа хората ще започнат да се чудят къде съм изчезнал и когато това стане, ще бъде много трудно да се преструвам, че нищо не се е случило. Затова, за последен път, пуснете ме и ще забравя всичко, но те предупреждавам — Адамс почервеня от гняв, — само Рап да ме погледне накриво, ще го загробя.

Хърли не би повярвал, че Адамс е способен на такава арогантност, ако не беше чул това лично.

— Съмнявам се, че скоро ще те пуснат да ходиш където и да било.

— По-добре да ме пуснат, защото търпението ми започва да се изчерпва.

— Кретен — измърмори Хърли, сякаш му казваше, че обувките му са развързани. — Опитах всичко, за да ти помогна в зората на кариерата ти, но ти наистина си бил малоумен.

Адамс реагира така, сякаш са му зашлевили плесница:

— Чичо Стан, не съм сторил нищо нередно. Само се опитвам да постъпя правилно.

— Ако наистина си вярваш, че не си направил нищо нередно, по-добре направо да те застрелям и да се свършва.

Адамс зина от удивление. Познаваше този човек от самото си раждане, това беше най-добрият приятел на баща му, за бога. Адамс измънка:

— Аз служа на страната си — измънка. — Не разбирам… клел съм се в родината, както теб и татко.

— Направи си услуга и не се сравнявай с баща си.

— Аз… — заекна Адамс. — Не исках да потъна с този продънен кораб, пълен с плъхове. Това са най-продажните мръсници, които съм виждал.

— Продажни? За нашите момчета в Богота през осемдесетте ли говориш?