Джон Донахю - Сенсей

Учителят ми ме гледаше. Не бях говорил с него на тази тема и сега той също не каза нищо. Но знаеше.

После продължи разказа си:

— Тези срещи често бяха предварително организирани чрез използването на секунданти.

— Секунданти? — опитвах се отново да се концентрирам върху урока.

Той се усмихна и кимна:

— В крайна сметка, това си беше дуел, професоре. Обикновено на схватката присъстваха свидетели.

— В този случай едва ли ще има — позволих си да коментирам аз.

Той кимна:

— Да, значи… — затвори замислено очи. — Все пак част от смисъла да предизвикаш някого на двубой е резултатите да станат известни. За да може да се възхитят на силата ти.

— Искаш да кажеш, че победата не е всичко?

Сенсей отвори очи и ми се усмихна:

— Да победиш в подобна ситуация е всичко. Това означава да оцелееш. Но не, не е достатъчно. — Погледнах го въпросително. — Томита има нужда другите да научат за стореното от него. Именно заради това оставя подписа си след всеки случай. И пак това е причината, поради която поема тези рискове.

— Говорихме с брат ми за това — кимнах. — Той твърди, че убиецът иска да бъде заловен.

Ямашита присви очи.

— Той няма никакво желание да бъде заловен, Бърк. Желае само да победи. Да ме унижи и да си отмъсти. И да спечели признание. Всичко друго остава на заден план. — Вътре в къщата иззвъня телефон. Мики беше там и го вдигна. Чух гласа му като неразбираем фон за лекцията на Ямашита. — Трябва да помним това за Томита, Бърк. Той изпитва… — сенсей потърси подходящата дума, но се спря на най-естествената — нужда… да смачка противника си. Но двубоят подхранва духа, егото му. Той ще се опита да те издебне по време на битката — това си е хейхо , — но за него е важно също така да спази ритуала и да принуди жертвата да признае превъзходството му. — Вече бях забелязал, че Ямашита обича да говори за предстоящото събитие, сякаш то щеше да се случи не на него самия, а другиму. Предполагам, това бе начин да запази обективността си. — Тази нужда е опасна — продължи учителят ми. — Тя прави Томита силно концентриран. В маниакална степен. Противникът му трябва да си отваря очите на четири по отношение на околната обстановка и да бъде готов на всякаква изненада от негова страна. Но — и той вдигна пръст, за да подчертае важността на това съображение — нуждата му да мине през ритуала представлява възможност за противника му да избегне катастрофата. — Той ме погледна и аз забелязах, че очите му са много чисти. — Онзи, който се изправи срещу този човек, трябва да използва кратката пауза, за да намери центъра. — Японците говорят за центъра, хара , като за източник на концентрацията, баланса и жизнената енергия. Това е един от началните уроци в бойните изкуства, през който всички сме минали — урок, повтарян в една или друга форма всеки тренировъчен ден през остатъка от живота ти. Помислих, че споменаването на центъра слага край на урока, но Ямашита продължи: — Помни, за този човек е много важно да победи своя противник по несъмнен начин, да го унижи, да го смаже. Това желание създава цуки — пролука — в неговата концентрация. Точно тук мъдрият човек би видял възможност за победа. И оцеляване.

Осмислях тази не особено весела мисъл, когато навън излезе брат ми. Не изглеждаше много щастлив.

— Позвъниха ми. Имаме следа, свързана с движещ се сам японец, пристигнал в Ню Йорк ден преди убийството. Човекът е пътувал сам. Използвал е различно име, но описанието подхожда… Сега проверяваме хотелите — и той изкриви лице в гримаса. — С две думи, трябва да вървя. — Придружих го до вратата. Човекът на Мори ни наблюдаваше, без да промълви нито дума, като ни проследи с поглед, докато прекосявахме доджото. Беше като киборг, чакащ жертвата да попадне на мерника му. — Виж — тихо каза Мики, когато стигнахме до вратата, — нека видим какво ще излезе от това. Ти мирувай. В колата отпред съм оставил на пост двама цивилни, така че не би трябвало да ти се случи нищо. Аз ще се върна. Не прави нищо без мен. — Наведе се и започна да оправя маншета на крачола си. Когато се изправи, в ръката му имаше пистолет. — Вземи това — настоя.

— Какво!? — възмутено възразих аз.

— Вземи го! Това ми е резервният. Ако онзи успее да те изненада или ако ти успееш някак да се приближиш до него, не спирай да дърпаш спусъка, докато има патрони.

— Я остави тази работа, Мик — оръжието бе изненадващо тежко в ръката ми. — Какво бих могъл да направя с това?

— Ако имаш късмет, няма да ти се наложи да правиш каквото и да е — успокои ме брат ми. — Просто кротувай. Не си надигай главата, а аз скоро ще се върна.