Реймънд Хури - Последният тамплиер

И сега, дърпайки след себе си чантата, Тес вървеше заедно с Райли през задушния, претъпкан терминал към гишето за коли под наем. Ведат Ертугрюл ги бе снабдил със стек минерална вода, два спални чувала и найлонова палатка. Не след дълго двамата вече седяха в леко очукания паджеро, с който се отправиха по хилядолетните стъпки на шепа корабокруширали рицари тамплиери.

На волана седеше Райли, а Тес изпълняваше ролята на навигатор. В скута си бе разстлала пъстра поредица от карти и бележки, чрез които се опитваше да уточни маршрута, следван от Ал-Идриси.

Когато брегът остана далеч зад тях, гъсто построените къщи и ниските кооперации отстъпиха място на по-спокоен и живописен пейзаж. По-голямата част от някогашната ликийска брегова линия бе съхранена като историческа забележителност, още преди построяването на летище „Даламан", което бе спасило региона от превръщането му в поредица от големи скъпарски курорти.

Тес и Райли скоро се оказаха насред приятната, пасторална обстановка на по-стари имоти, заградени с груби каменни зидове и ръждясали огради от ковано желязо, под благите сенки на огромни борове. Земята и от двете страни на пътя изглеждаше богата и плодородна, изобилстваща от зеленина и малки горички. Вдясно от тях горите като че ли ставаха по-гъсти.

След около час стигнаха Кьойджейъз - градче, сгушено на брега на голямо, тайнствено езеро, някога част от естествено пристанище. Над тях се възправяха величествени скали с изкусно издълбани високо в тях гробници - останки от една от множеството цивилизации, някога населявали този регион.

След като подминаха града, Тес каза на Райли да отбие от главния път. Асфалтът по отбивката бе неравен и издълбан от стихиите. Стана ясно, че оттук нататък пътуването нямаше да бъде особено лесно, но засега паджерото се представяше доста добре.

Около тях се редуваха маслинови и лимонови горички, житни поля и доматени плантации, а самите пътища представляваха сякаш коридори между стари ливанови дървета. Ярките цветове и ухания на девствената природа съживиха притъпените от дългия полет сетива на Тес и Шон. А след това колата пое нагоре, навлизайки в гъсти гори, прошарени тук-там с по някое заспало селце.

Навсякъде около тях се съзираха бедните, примитивни и живописни белези на живот, непроменен от хилядолетия - жива история, недокосната от развитието на проспериралия Запад. Непрекъснато изникваха странни, зашеметяващи гледки: овчарка, предяща на вретено, докато наглежда стадото си; събирач на дърва, прегърбен под товара си; двойка волове, дърпащи дървено рало под лъчите на залязващото слънце.

Отвреме навреме Тес изпадаше във възторг, когато откриваше пълно съвпадение между разказаното от Ал-Идриси и гледките около тях. Ала в преобладаващата си част мислите ѝ бяха посветени не толкова на дневниците на този велик пътешественик, а на одисеята на онези бедни, едва оцелели рицари, влачещи уморените си крака по същите тези пътища преди толкова столетия.

Вече се здрачаваше и джипът мина на фарове. Пътят се бе превърнал в тясна, камениста пътечка.

- Смятам, че за днес ни стига - отбеляза Райли.

Tec погледна картата си и отсече:

- Не е далече. Бих казала, че ни остават около тридесет-четиридесет километра.

- Може и да си права, но вече се смрачава, а не ми се иска да се ударим в някой по-голям камък и да счупим ос или, не дай си боже, нещо по-лошо.

Въпреки че Тес нямаше търпение да достигне крайната цел, беше принудена да се съгласи с него, когато го видя да завива към една относително равна полянка. При тази обстановка дори и спуканата гума би представлявала проблем.

Двамата излязоха от джипа и се огледаха. Зад розовеещите облаци над тях надничаха последните лъчи на слънцето. Иначе небето беше ясно. Полумесецът над тях им се стори неестествено близо. Райли си даде сметка, че е обграден от смущаваща тишина, на каквато изобщо не беше свикнал.

- Дали наблизо няма град, където бихме могли да отседнем?

Тес отново прегледа картата и заключи:

- Не, наблизо няма нищо. Последният е останал на десет километра назад.

Райли направи бърз, професионален оглед на мястото, където бяха спрели, и реши, че става за временна база. После се насочи към багажника и подметна:

- А сега да видим какво ни е подсигурил нашият човек в Истанбул!

Докато агентът издигаше палатката, Тес успя да запали малък огън. Не след дълго двамата се заеха с опустошението на хранителните продукти, с които ги беше снабдил Ертугрюл - нагъваха пастърма и вкусен бюрек със сирене.