Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тя обаче преследваше нещо друго - свещеникът си даваше сметка, че дори и Ванс да влезе в затвора, тя щеше да продължи да търси, да обръща камъни, да проучва. Това просто ѝ беше в природата.

Да, нямаше никакъв смисъл да се заблуждава по този въпрос - на някакъв етап, след като тя изчерпи полезността си за тях, вероятно ще да му се наложи да разреши проблема веднъж завинаги. Проблем, който току-що беше усложнен до немай-къде от Райли, който ни в клин, ни в ръкав, бе решил да тръгне с нея.

Притвори очи и се отпусна на меката облегалка в луксозното си кресло.

Проблем всъщност нямаше. Просто едно неочаквано усложнение, с което щеше да се справи с един замах.

53.

Едва когато самолетът се издигна на необходимата височина, Тес започна да обяснява откритията си на Райли.

- Търсехме място, което не съществува. Това е - започна тя. - Емар от Вийер е бил умен човек. И е бил наясно, че човекът, на когото изпраща писмото - магистъра на Парижката прецептория, е също толкова умен - продължи Тес с видимо вълнение. - „Фонсалис" не съществува. И никога не е съществувал. Но на латински „салис" означава „върба", а „фонс" „кладенец".

- Значи „Кладенецът край върбата".

- Именно - кимна Тес. - После си спомних, че когато Емар е писал писмото, те са се намирали във вражеска територия. Селото е било порутено и опустошено от мюсюлманите. Това ме накара да се запитам: „Защо Емар ще използва латинското му наименование?". Откъде го е знаел? Много по-вероятно е да е знаел арабското му наименование, онова, което са използвали неговите завоеватели. А него може би са чули от стария козар. Въпреки това Емар е държал да скрие името, в случай че писмото попадне в неподходящи ръце и някой някак си успее да го разшифрова.

- А селото се е наричало „Кладенецът край върбата", така ли?

- Точно така. Тогава е било обичайна практика населените места да се кръщават на географските им особености.

Райли я погледна озадачено. Нещо в логиката ѝ очевидно му убягваше.

- Но нали, за да го направи, той е трябвало да знае и езика им?

- Нищо чудно да го е знаел, а ако не лично той, то поне някой от останалите рицари. Към края на кръстоносните походи повечето от рицарите са били родени там, в Светите земи. Наричали са ги „пулен" - „жребчета". А самите тамплиери са били в изключително топли отношения с някои от мюсюлманите. Чела съм, че са си разменяли с тях както научни, така и мистични познания. Освен това се твърди, че отвреме навреме са наемали дори техните хашашини - невероятно умелите, пушещи хашиш наемни убийци.

- Наемали са наемните убийци на своите врагове? - сбърчи чело Райли. - А аз си мислех, че задачата им е била да се бият с тях!

Тес сви рамене и отговори спокойно:

- Когато прекараш двеста години в задния двор на някого, няма начин накрая да не се сприятелиш с него.

- Хубаво де, но какво е било тогава името на арабски?

- Беер ел Сифсааф.

- Което ти откри чрез...

Тук Тес вече не бе в състояние да сдържи самодоволната си усмивка.

- Чрез дневниците на Ал-Идриси! - изрече тържествуващо. - Той е бил прочут арабски пътешественик, един от най-великите картографи на онези времена, и си е водил изключително подробни дневници на пътуванията през Африка и мюсюлманския свят, много от които са оцелели и до наши дни.

- На английски?

- Всъщност, на френски, но за мен не беше проблем. - На този етап Тес се изправи, за да смъкне чантата си, откъдето извади карта и няколко фотокопия от старата книга, която бе открила. - В един от своите дневници той говори точно за този град и за неговата порутена църква. - Отвори картата, върху която бе нанесла бележки, и продължи: - Минал е оттам на връщане от Анталия, през Мира и нагоре по брега към Измир. Бреговата част тук изобилства от исторически забележителности - византийски, ликийски, какви ли не. Както и да е. Важното е, че дневниците му предоставят достатъчно детайли. Единственото, което ние трябва да направим, е да следваме неговия път и така ще намерим града. И църквата, разбира се.

Райли сс вторачи в картата и накрая изрече:

- Сега, след като ти си го открила, какви, според теб, са шансовете Ванс също да се е досетил?

Тес свъси лице, а после го погледна и отговори:

- Бих се изненадала, ако вече не е там.

Агентът кимна. Очевидно и той беше на същото мис ние.

- Налага се да използвам радиостанцията.

При тези думи се изправи и се насочи към пилотската кабина.

Когато Райли се върна, Тес се бе настанила удобно и отпиваше от чаша пикантен доматен сок. Беше поръчала и за него. Докато го наблюдаваше с периферното си зрение как пие, тя почувства как през тялото ѝ преминават тръпки. Да седи до него в продължение на този дълъг полет до далечни, екзотични земи, отправили се към страхотно приключение. Ако само преди две седмици някой ѝ беше казал, че ще прави подобно нещо, щеше да му се изсмее. А сега се засмя вътрешно.