Реймънд Хури - Последният тамплиер

Нищо.

Колкото повече напредваше времето, толкова повече нарастваше и тревогата му. А след това до ушите му достигна гласът на полицая:

- Не отваря. Погледнах отзад. Всичко е наред. Никакви признаци за насилствено проникване в къщата. Но доколкото схващам, тя не е вътре.

Райли вече превключваше на трета предавка.

- Добре, слушайте сега! - извика, като направи знак на Джордано. - Искам да влезете в къщата още сега и да ми потвърдите, че наистина е празна! Ако трябва, влезте със сила!

Джордано се изправи и прошепна:

- Какво става?

Райли вече си присягаше към друг телефон.

- Свържи се с Охрана на митниците и границите! - Когато зърна озадачението в очите на партньора си, постави ръка на телефонната слушалка и бързо добави: - Мисля, че Тес се опитва да ни се изплъзне!

51.

Застанала на опашката за регистрация пред гишето на Турските авиолинии на летище „Кенеди", Тес се вторачи в дисплея на мобилния си телефон. Екранът отказваше да покаже кой я търси и тя реши да не отговаря. Знаеше, че обаждането е от някоя проследяваща централа, а никой от евентуалните обаждащи се от подобно място не беше добре дошъл точно сега.

Не можеше да бъде Лео от института - Лизи сигурно вече му е предала неясното, тайнствено обяснение за отсъствието на Тес. Що се отнася до Дъг - никакви угризения по този въпрос. Обаче Райли... Нещо заседна в гърлото ѝ.

Не ѝ беше приятно, че му причинява подобни главоболия. Това беше едно от най-трудните решения, които ѝ се наложи да вземе. Но сега, когато вече бе тръгнала, не можеше да си позволи да говори с него.

Пъхна телефона обратно в чантата си, скоро стигна до гишето за регистрация и се впусна в мъчителната процедура. Накрая премина в залата за заминаващи и веднага се огледа за барче, за да се подкрепи с така необходимото ѝ кафе.

Не можеше да повярва, че наистина го прави! Докато си седеше тук, осъзна, че най-сетне има възможност да осмисли и последните събития. Последните двадесет и четири часа - от мига, в който усети, че е напипала нещо, до окончателното откритие, ѝ бяха като в мъгла, предизвикана от мощния прилив на адреналин. Страховете и опасенията ѝ изпълзяха отново от съзнанието ѝ.

Какво си въобразяваш? Да тръгваш сама към забутаните кътчета на Турция? Ами ако попаднеш на Ванс? Да не говорим за останалите хаховци, които също биха могли да се окажат наоколо. Тази страна надали би могла да се определи като най-безопасната на този свят! Американка, сама в турската пустош?! Да не би да си откачила?

Паниката, свързана с физическото ѝ оцеляване, скоро отстъпи пред нещо, което я притесняваше още повече.

Шон Райли.

Тя го беше излъгала. Отново. А между тях назряваше нещо, което ѝ харесваше и много ѝ се искаше да се задълбочи, макар да усещаше, че друго нещо го възпира. Запита се дали вече не е сложила край на всички шансове двамата да се съберат. Първият път ѝ се стори, че ѝ се беше разминало - тогава имаше смекчаващи вината обстоятелства, а и той беше проявил огромно разбиране. В интерес на истината, беше се държал чудесно. Ала сега, когато отново беше сгафила?

Толкова ли много значи всичко това за теб, Тес?

Неспокойното ѝ мечтание бе прекъснато рязко от сянката, паднала пред очите ѝ. Усети нечие присъствие. Отвори очи.

Райли. Стоеше там, извисяващ се мрачно над нея. Не изглеждаше никак приятно изненадан, че я вижда.

- Какво си въобразяваш, че правиш? - наруши той напрегнатата тишина.

Тя не беше особено сигурна как да отговори. Точно в този момент високоговорителите обявиха началото на качването в самолета. От всички страни около тях наставаха пътници, които се стълпиха пред входа на ръкава.

Райли ги изгледа и видимо направи усилие да се овладее, преди да се отпусне шумно на стола до нея.

- Кога възнамеряваше да ми кажеш?

Тя си пое дълбоко дъх и гузно изрече:

- Когато стигна там.

- Щеше да ми пратиш картичка ли?! По дяволите, Тес! Очевидно нищо от онова, което ти казах, не е проникнало в главата ти!

- Виж какво, аз...

Той поклати глава и вдигна ръце, за да я прекъсне.

- Да, знам, много съжаляваш, това за теб е много важно, шанс, който се открива веднъж в живота, решаващ за цялата ти кариера... Тази песен вече съм я слушал. Но като гледам, ти очевидно си твърдо решена да бъдеш убита!

- Не мога просто да си стоя и да гледам как всичко се измъква изпод ръцете ми.

- Другите трима ездачи от онази нощ... Мъртви са, разбра ли? При това смъртта им не е била никак приятна! Не може да се каже, че са починали кротко в съня си.