Реймънд Хури - Последният тамплиер

Засега последното като че ли натежаваше везните.

Обърна се към прозореца и разтърка очи. Сенките в градината се преливаха. Установи, че не е в състояние да се концентрира. Очите ѝ буквално се бунтуваха срещу това издевателство над тях. Не че имаше нещо против. Кратката почивка нямаше да ѝ се отрази зле. Не си спомняше кога за последен път е изчела толкова много книги за толкова кратък период. В съзнанието ѝ се бе запечатала една-единствена дума, а досега никъде не бе успяла да отрие отправка към нея.

Фонсалис.

Втренчена невиждащо в нощта, погледът ѝ неволно падна върху голямата върба в градината. Тя си стоеше спокойно там, нежните ѝ клонки се полюшваха от лекия нощен бриз, а силуетът ѝ се очертаваше неясно на фона на уличните лампи, чиято светлина отскачаше над високата тухлена ограда зад дървото.

Сведе поглед към празната пейка под върбата. Двете изглеждаха толкова не на място тук, в сърцето на големия град. Толкова тихи и идилични. На Тес ѝ се прииска да излезе навън, да се свие на пейката и да спи дни наред.

И точно в този миг през съзнанието ѝ премина някакъв образ. Спомни си за месинговата табела, поставена встрани, близо до основата на плачещата върба. Табела, която беше чела стотици пъти.

Дървото беше внесено в Щатите преди повече от петдесет години с големи почести от арменския основател и благодетел на института. Той беше уредил пренасянето му по море от неговото родно село - в памет на баща му, убит, заедно с двеста други арменски интелектуалци и видни общественици в първите дни на геноцида от 1915 година.

Дървото било избрано заради символиката му, свързваща го със сълзите. Плачещите върби се срещат изключително често по гробищата почти в целия свят - от Европа до Китай. Асоциацията датира още от Стария завет, където се разказва, че след като Давид се оженил за Витсавее, пред него се появили два ангела, които го убедили колко е греховен, при което той се хвърлил на земята и започнал да рони горчиви сълзи на разкаяние. Плакал четиридесет дена и четиридесет нощи.

През тези четиридесет денонощия той уж бил изплакал толкова много сълзи, колкото би трябвало да изплаче цялата човешка раса заради греховете си от този момент, та чак до деня на Страшния съд. Двата потока сълзи изтекли към градината, където израснали две дървета: ливанското дърво, от което непрекъснато капят сълзите на тъгата, и плачещата върба, свела унило клоните си.

Мисълта на Тес се втурна към надписа върху месинговата табела до върбата в градината. Той буквално изникна в съзнанието ѝ. Спомни си, че там дървото се описваше като принадлежащо към по-широкия вид Vitisalix .

Освен това си спомни, че надписът уточняваше конкретното име на плачещата върба в ботаническата класация.

Salix Babylonica.

Боже, но разрешението на загадката беше буквално пред очите ѝ!

50.

Следващата сутрин завари Райли и Джордано на бюрата им във Федерал Плаза, стиснали телефонни слушалки до ушите си. Райли тъкмо получаваше най-новата информация от Тери Кендрикс. Новините не бяха добри. Големите мозъци в Агенцията за национална сигурност бяха все още в пета глуха по отношение на името Фонсалис. Кендрикс го предупреди, че от този момент нататък напредъкът ще бъде още по-бавен. Телефонните разговори с приятели експерти из целия свят не бяха дали резултати, електронната база данни също беше изчерпана. Аналитиците вече се били примирили и започнали да работят по традиционния начин -- чрез книги, като ги четели в най-буквалния смисъл на думата, търсейки отправки към местонахождението на въпросния гроб.

От другата страна на бюрото Джордано му кимна мрачно, привършвайки своя телефонен разговор. Райли веднага усети, че каквито и да бяха новините на партньора му, в тях определено имаше някаква нотка на спешност.

Колегата му скоро потвърди подозренията му. Обаждането беше от Стив Бучински. Тази сутрин бил открит труп на мъж в уличката зад жилищна сграда в района Астория на квартал Куинс. Значимостта на находката се състоеше в това, че в тялото на мъжа са открити следи от лидокаин. Освен това по врата си имал издайнически белези от игла. Името на жертвата било Мич Адисън.

Агент Райли бе споходен от крайно неприятното чувство, че този случай вече му се измъква изпод ръцете.

- Как е загинал? - попита той.

- Паднал от покрива. Паднал, скочил или бутнат - ти сам отгатни.

Райли се облегна на стола си и разтри уморено очи.

- Трима от общо четирима. Единият все още е на свобода. Въпросът е дали ще изникне и той отнякъде с белег от игла във врата или е вече някъде в средата на Европа?