Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес прочисти гърло, обмисляйки въпроса. Накрая отговори:

- Би могло да бъде навсякъде. Корабът е бил отклонен драстично от курса си... Разполагаме ли с карта на областта?

- Разбира се.

Тери Кендрикс протегна ръка, придърпа към себе си клавиатурата и защрака по нея. Не след дълго върху големия екран на конферентната зала се материализира карта на Източното Средиземноморие.

Тес се изправи и се приближи към екрана.

- Както става ясно от писмото, те са напуснали Акра, която е точно тук, където сега е Израел, северно от Хайфа, и са отплавали за остров Кипър. Вероятно първо са плавали на север, преди да завият на запад, ала бурята ги е връхлетяла, преди да успеят дори да се приближат до острова. - Продължи да оглежда картата, а през това време съзнанието ѝ отново се върна към онзи страховит ден и започна да рисува мрачни картини от пълното им с опасности пътешествие, все едно тя беше с тях. Тес се овладя и се концентрира върху поставената ѝ задача. - Всичко зависи от това в коя посока ги е запратила бурята. Дали ги е изтласкала на изток от острова, в който случай те би трябвало да са били изхвърлени на сирийския бряг, или към югоизточния бряг на Гърция някъде тук... - Посочи маршрута с пръст. - Или пък са минали на запад от Кипър, към югозападния бряг на Турция, от пролива на Анталия до остров Родос.

- Районът е големичък - изсумтя Джансън.

- Цялата брегова ивица тук има почти еднакъв терен - отбеляза Тес. - А в писмото не се съдържа нищо, което да ни подскаже някакъв конкретен детайл. Но ако разсъждаваме логично, налага се да заключим, че надали са били на голямо разстояние от брега, щом са успели да го зърнат насред такава унищожителна буря.

Райли също разглеждаше картата.

- Можем да започнем, като уведомим нашите хора в Турция и Сирия.

Джансън сбърчи объркано чело.

- И какво, според вас, си мисли този Ванс? Че каквото и да е онова, което тамплиерите са заровили, все още си седи там и го чака? Както се разбира, писмото е успяло да се добере някак си до Франция. Той откъде знае, че тамплиерите не са изпратили там свои хора, за да го вземат?

Тес си спомни за легендата, които ѝ беше разказал Бил Ванс. Там се говореше за човек, който никога повече не се бил усмихнал.

- Ключът към разрешаването на загадката е времето. Ванс каза, че старецът, който е показан ръкописа на свещеника - нали си спомняте, онзи, който побелял за няколко минути, когато чул новината? - бил един от последните оцелели тамплиери. Жак дьо Моле и останалите са изгорени на клада още през 1314 година. Случката с умиращия тамплиер е доста след това. А това са повече от двадесет години след потъването на кораба. Според мен Ванс се надява, че щом дотогава не са успели да си вземат онова нещо, то надали после е имало някой, който да го направи.

В залата се възцари мълчание. Информацията им беше дошла малко в повече, особено като се имаше предвид, че присъстващите в залата нямаха опита на Тес да разгадават бързо загадките на далечното минало. Пръв заговори Кендрикс, който като че ли единствен бе в състояние да оцени донякъде стойността на откритието, за което ставаше въпрос днес.

- Ще направим няколко симулации на маршрута на кораба. Ще отчетем като допълнителни фактори сезонните ветрове, теченията, изобщо неща от този род. И ще проверим дали някой от детайлите в текста пасва с географските особености на региона, след което ще се опитаме да ви предоставим по-конкретни предположения за неговото местонахождение.

- Може би няма да е зле да въведете и данни за всички останки от кораби, открити в региона - обади се Том Джансън. - Кой знае, може пък някой от тях да се окаже именно „Фалкън Темпъл"! - И се обърна към Де Анджелис: - Нали ще ни информирате за всичко ново, което откриете?

- Непременно. Стига да има такова - отговори свещеникът с непроницаемо спокойствие.

Райли изпрати Тес до асансьорите. В момента там нямаше никой друг. Тя тъкмо се канеше да натисне бутона за слизане, когато внезапно се обърна и го погледна.

- Бях доста изненадана, когато ми се обади да дойда днес. Имам предвид, след онова твое неочаквано изчезване от къщата.

Агентът се свъси и потри чело. Да, денят се бе оказал доста дълъг.

- Да, и сигурно никога няма да си простя, че го направих. - Тук изражението му стана изключително сериозно: - Ако трябва да бъда пределно честен с теб, много се двоумях дали да ти се обадя!

- Е, в такъв случай се радвам, че не чак толкова досадното твое „аз" е спечелило.