Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Нека Бог да е с теб! - прошепна Мартин. - А също и с нас!

После хвана юздите на един от конете и се метна на чуждоземното седло. Не след дълго четиримата ездачи се изнизваха в колона през руините на селото, повели след себе си резервните коне. После се насочиха на северозапад, към неясната си съдба, в пълно неведение за опасностите, които ги очакваха по време на дългото им пътешествие към Франция.

48.

В мислите си Тес продължаваше да обикаля територията на мамелюките, когато гласът на Том Джансън прекъсна безапелационно средновековната ѝ разходка и я върна с трясък право на земята.

- Налага се да приемем, че до този момент Ванс също е превел този текст - избоботи кисело той.

Райли автоматично кимна:

- Със сигурност.

Тес постепенно си спомни къде се намира и, все така сграбчила здраво принтираните страници, огледа лицата около себе си. Те не изглеждаха така прехласнати по значимостта на момента. За нея нещата стояха доста по-различно. Фактът, че имаше възможността да надзърне в живота, действията, мислите и смъртта на тези легендарни мъже, я разтърси дълбоко. От друга страна писмото представляваше и потвърждение на всичко, което интуицията ѝ подсказваше още от нощта на обира в музея. През тялото ѝ преминаха тръпките на очакването.

Това би могло да бъде нейната Троя, нейният Тутанкамон!

Запита се дали някой от хората, седящи на масата до нея, е успял да проумее истинската значимост на нещата, за които тамплиерското послание намекваше, или интересът им към писмото се дължи единствено на възможността му да им помогне да разрешат един особено дразнещ случай.

Изражението на Джансън не оставяше никакви съмнения в каква посока текат мислите на агентите от ФБР.

- Окей. Засега още не знаем за какво точно става въпрос тук - продължи той. - Освен факта, че е достатъчно малко, за да бъде разнасяно в кожена торба. Но сега поне ни е известно местонахождението. А къде е този Фонсалис? - обърна се той към Кендрикс.

- Съжалявам, но тук не мога да ви помогна - отговори мрачно Тери Кендрикс. - По въпроса се труди цял екип, но засега не са стигнали до нищо конкретно. Никъде не успяхме да открием данни за този град.

- Нищичко? - смръщи се началникът.

- Поне засега. Не забравяйте, че става въпрос за Европа от XIII век. Надали по онова време са имали директория „Търсене по карта" в компютрите си. Картите от тогава са доста груби и примитивни, а от онзи период до нас са достигнали изключително малък брой от тях. Същото се отнася и до писмените текстове. Засега сме започнали от всичко, с което разполагаме - от онзи момент насам: писма, дневници, такива работи. Та ще ни трябва повечко време.

Тес забеляза как Джаксън се отпуска немощно в стола си и прокарва ръка през косата си. Лицето му беше като градоносен облак. Този човек очевидно не приемаше лесно поражението, когато ставаше въпрос за проучване на сигурни данни.

- Значи има вероятност и самият Ванс да не го е открил още, нали така? - обади се Джордано.

Тес се поколеба, но реши все пак да се намеси:

- Лично аз не бих разчитала на това. Той е един от най-добрите специалисти в целия свят в тази област. Отправките към подобни места обикновено не се откриват лесно в популярните четива, които вие преглеждате. По-вероятното им място са редките ръкописи от онази епоха, които са достъпни единствено на тесен кръг историци, в това число и на Уилям Ванс.

Джансън се загледа в нея, обмисляйки думите ѝ. Точно до него седеше монсиньор Де Анджелис. Погледът му беше прикован в нея.

Ала тя не бе в състояние да разчете мислите му. Поне той би трябвало да оцени стойността на момента, който всички току-що имаха привилегията да споделят. Но свещеникът не показваше някакви признаци на изненада, нито пък бе отронил и дума.

- Ясно. Значи трябва да разгадаем тази работа, ако искаме да хванем нашия човек - избоботи Джансън. После се обърна към Де Анджелис и заяви: - Отче, вашите хора биха могли да ни помогнат по този въпрос!

- Естествено. Веднага ще уредя най-добрите ни учени да се заемат с проблема. Ние разполагаме с огромна библиотека. Убеден съм, че разкриването на мястото е въпрос на време.

- Точно времето е нещо, което не можем да си позволим - заяви Джансън и се обърна към Райли: - Нашият човек със сигурност вече се готви да тръгне, а може и да е напуснал страната.

- Ще уведомя колегите от митниците и границите да го включат на първо място в списъците си - кимна Райли. Бюрото за охрана на митниците и границите имаше за задача да следи кой и какво напуска или влиза в Съединените щати. - Където и да е точно, все трябва да е някъде из източните части на Средиземноморието, нали така? - обърна се към Тес. - Възможно ли е да стесним максимално възможните дестинации на Ванс?