Реймънд Хури - Последният тамплиер

От долния край на улицата към тях се зададе стадо кози. Не след дълго козите окупираха пространството около кладенеца в безплодно търсене на храна. Някои от тях се примириха и започнаха да пощипват от безлистните клони на върбата. Накрая се появи и козарят - прегърбен и куц старец, следван от малко момче.

Мартин погледна към Емар, който му кимна в знак на съгласие. Тогава младият тамплиер взе нещата в свои ръце. Разпръсна малката групичка в полукръг, за да играят ролята на охрана, а двамата с Хю се приближиха към стареца.

Той веднага падна на колене и започна да ги умолява да не го убиват и да пощадят живота и на внука му. Подобно на някои свои братя, Мартин и Емар говореха малко арабски. Но въпреки познанията си, им трябваше доста време, докато успокоят стареца, че няма повод да се страхува за живота си.

Още повече им отне, докато му обяснят, че искат да си купят от него една коза, а не просто да я вземат насила. Не че разполагаха с пари, нито пък с каквито и да било скъпоценности, но все пак успяха да съберат помежду си малко дрехи, които все пак придаваха на размяната почтен вид. И докато козарят и неговият внук вадеха вода от кладенеца, за да напоят животните, рицарите заколиха козата, запалиха огън с кремък и я изпекоха. После поканиха стареца и момчето да споделят храната им.

Вероятно именно тази проява на любезност спаси живота им.

Старецът, от когото научиха, че името на града е Фонсалис, им беше изключително благодарен, че са го оставили жив, В късния следобед той подкара стадото си и двамата с внука му се отдалечиха. Добре похапнали и с възстановени сили, рицарите и моряците се отпуснаха, за да си починат още малко, убедени, че на сутринта ще могат да продължат пътешествието си.

Но почивката им не трая дълго.

Първи долови шума рицарят, който стоеше на пост, и предупреди веднага Мартин. Някой тичаше към тях. Оказа се, че е внукът на козаря. Останало без дъх и видимо уплашено, момчето ги уведоми, че банда мамелюки е тръгнала към тях. Старецът ги бил виждал и преди и е бил обиран от тях, и знаеше, че сега са се насочили към кладенеца за вода.

Рицарите нямаха никакъв друг избор, освен да се бият с тях.

С помощта на Емар, Мартин бързо състави план за организиране на засада. Разположени на по-голямо разстояние един от друг, мъжете щяха да се подредят във формата на буквата V, като отворените части щяха да бъдат по посока на приближаващия ги враг, а точката - при кладенеца.

Грабнаха парчета желязо от съборената църква, за да увеличат и без това нищожните си запаси от оръжие, после развиха въжето от кладенеца, което Хю с няколко от своите хора отнесе към отворения край на формацията. Опънаха въжето, покриха го с пръст, след което заеха местата си.

Не им се наложи да чакат дълго. Чуха мамелюките, много преди да успеят да ги видят - неподвижният въздух се раздираше от гръмовния им смях. Повече от ясно бе, че подвизите им из този регион ги бяха дарили с чувство за недосегаемост. Всеки от ездачите беше облечен в доспехи от кожа и желязо, с бричове, въоръжен с дълъг меч в ножница и кама в колана. Встрани на седлата им висяха големи кръгли метални щитове, а копията им бяха украсени с шарени пискюли, които се развяваха високо над тях.

Мартин веднага ги преброи. Момчето се оказа право. Бяха двадесет и един. Даваше си сметка, че всички до един трябва да умрат, иначе съдбата им бе предрешена. Ако някой успееше да избяга, не след дълго щяха да се върнат десетки повече.

Когато и последният мамелюк премина позицията, заета от Хю и неговите побратими, Мартин чу, че водачът им е стигнал кладенеца и слиза от коня си. Точно в този момент младият тамплиер се изстреля от кладенеца, където се беше скрил, и бързо преряза гърлата на двама от враговете с умело завъртане на меча си. В този момент и другите разбойници бяха започнали да слизат от конете си, а останалите оцелели от галерата се втурнаха към тях, крещейки бойни възгласи и млатещи изненаданите мамелюки всеки с каквото имаше. Изненадващият ефект си каза думата - последиците от него бяха унищожителни.

Мъжете, които бяха останали на конете си, ги пришпориха в галоп, насочвайки ги обратно по пътя, откъдето бяха дошли. Но когато се изравниха с Хю, капитанът дръпна въжето, като го опъна до краен предел. Ездачите така и не го видяха. Първите коне паднаха, другите се блъснаха в тях, запращайки ездачите си високо във въздуха. В този момент рицарите вече идваха на помощ и скоро на малкото бойно поле не остана нито един жив мамелюк.