Реймънд Хури - Последният тамплиер

Хоризонтът пред тях беше почернял, а индиговият мрак се раздираше от ярки светкавици. Мощни гръмотевици надникваха нарастващия вой на вятъра, който издуваше платната и тътнеше в мачтите. А на изток от тях гневни, пурпурни облаци закриваха издигащото се слънце, което правеше отчаяни опити да освети с лъчите си мрачното небе.

„Как е възможно! - изуми се Мартин. - Две бури, едната пред нас, другата зад нас!". Бързият разговор с Хю потвърди, че морският капитан не бе виждал нищо подобно в целия си живот, прекаран по вълните.

Те бяха в капан.

Скоростта на вятъра се увеличи, а с него връхлетяха и студените пристъпи на дъжда. Платното плющеше отчаяно, екипажът полагаше максимални усилия да го удържи, а мачтата стенеше. Конете цвилеха и удряха уплашено с копита по дъските. Мартин се загледа в капитана, който бързо прегледа картата си, за да отбележи позицията на кораба. След това нареди на надзирателя да пришпори гребците долу, а на щурмана изрева нови координати в отчаян опит да измъкне галерата от приклещилите я морски бури.

Мартин отиде на бака при Емар. По-възрастният рицар също наблюдаваше връхлитащите бури с все по-нарастваща тревога.

- Сякаш сам Господ Бог иска морето да ни погълне - обърна се той към Мартин.

Очите му играеха притеснено насам-натам. Не след дълго бурята ги обгърна с ожесточена мощ. Небето се смрачи още повече и стана непроницаемо черно. Денят се превърна в нощ, а вятърът - в торнадо. Вълните около кораба се надигнаха, белите им шапки се стовариха върху тях и започнаха да бият по палубата. Светкавица избухна заедно с раздираща слуха гръмотевица. Върху галерата рукна порой, който я изолира от света с дебел воден покров.

Хю заповяда на един от хората си да прегледа хоризонта за суша. Мартин се загледа в човека, който неохотно се изкачи до наблюдателницата, опитващ се да се предпази от поройния дъжд. Корабът се издигаше и снишаваше по огромните вълни, някои от които се извисяваха високо над перилата и се разбиваха по палубата. Греблата като че ли се сдобиха със свой собствен живот - някои от тях започнаха да се удрят като полудели срещу корпуса, а други - да млатят здраво безпомощните роби. Хю се видя принуден да заповяда прибирането на греблата.

Корабът се подмяташе безпомощно из грамадните вълни в продължение на часове. Ревът на морето и на бурята беше неописуем, оглушителен. До слуха на Мартин достигна някакъв плашещ звук - забеляза как задният люк се разцепва и в трюма нахлува тъмносиня леденостудена вода. Почти веднага след това корабът започна да се накланя застрашително, а отгоре се чу трясък от разбиването на греди. Мачтата се беше пречупила. Мартин успя да се дръпне точно навреме, за да я види как се стоварва върху трима души от екипажа, а безпомощният наблюдател горе просто беше изстрелян във врящото море.

Без весла и без мачта, галерата вече оставаше на произвола на бурята и на подводните течения, бутана и блъскана, дърпана и подхвърляна безцелно от разгневеното море. В продължение на три дена и три нощи бурята не престана. Но като че ли по някакво чудо „Фалкън Темпъл" продължаваше да се държи върху вълните, без други поражения.

На четвъртия ден, при все така беснеещи ветрове, нечий отчаян глас извика: „Земя! Земя!". Мартин надникна зад укритието си и зърна някакъв мъж да сочи далеч напред. Лично той обаче не виждаше абсолютно нищо, освен бушуващите около тях вълни. А после я забеляза - далечна, тъмна маса на хоризонта, едва различима.

И тогава се случи немислимото.

След толкова дни млатене от дъжда и вълните, гладката обшивка на кораба на издържа. Оглушителните стенания бяха последвани от нещо като експлозия, след което корпусът се пръсна на две. Окованите гребци долу изпаднаха в паника, а конете зацвилиха и запръхтяха от ужас.

- Робите! - изрева Хю. - Свалете оковите им, преди да са потънали!

Хората от екипажа се втурнаха да освобождават робите, ала свободата им беше краткотрайна - скоро след това вълните нахлуха в трюма и отнесоха всичко по пътя си.

Хю разбра, че вече не може да отлага неизбежното.

- Пускайте спасителната лодка! - изкрещя. - Всички да напуснат кораба!

Мартин се втурна да спасява единствените им хранителни запаси, но точно в този момент пред него се появи Емар, понесъл в ръце огромна кожена торба, насочващ се в противоположната посока, към бака. Мартин му извика, но в същия миг ги връхлетя поредната огромна вълна и запокити Емар към мостика. Масата, където стояха картите, се стовари върху него и притисна гърдите му.