Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Няма проблеми. Какво искаш да знаеш за него?

- Ами... докато говореше за него, за онова, което му се е случило, за срещата ви на гробищата, за подземието... Не мога да разбера какво ти е отношението към него.

Лицето ѝ се смрачи и тя отговори:

- Когато преди много години се запознах с него, той беше много приятен човек. Нормален. А после случилото се със съпругата му и нероденото му дете... Мисля, че е било ужасно!

- Значи му съчувстваш - отбеляза неловко Райли.

- В известен смисъл... да.

- Дори и след нападението, след обезглавяването, след стрелбата... след като заплаши майка ти и дъщеря ти?

Tec усети, че той разголва душата ѝ. Чувство, което не ѝ харесваше особено. Той я караше да си даде сметка за противоречивите емоции, които и самата тя не бе в състояние да разбере.

- Да, знам, че може би звучи странно, но на някакво ниво наистина му съчувствам. Начинът, по който говори, начинът, по който настроенията му се менят и го карат да действа необмислено... Според мен той се нуждае по-скоро от лечение, отколкото от преследване. Нуждае се от помощ.

- Добре, но първо трябва да го хванем. Виж какво, Тес, искам да не забравяш едно нещо: че независимо от всичко, което е преживял и преживява, този тип е много опасен!

Тес си спомни за спокойното изражение върху лицето на Ванс, докато седеше у тях на дивана и разговаряше с майка й. Даде си сметка, че започва да се променя - да променя начина, по който го възприема.

- Знаеш ли, може и да звучи невероятно, но... мисля, че заплахите му са само въздух под налягане.

- Моля те, повярвай ми! Има доста неща, които не знаеш!

- Какви неща?

- Други загинали. Този човек е опасен и точка. Ясен ли съм?

Безкомпромисният му тон не й остави много място за съмнение, което я обърка още повече.

- Какво искаш да кажеш с това „други загинали"? Кой?

Той замълча. Не защото не искаше да ѝ отговори. По-скоро, защото нещо го разсея. Съзнанието му се отнесе. Втренчи се невиждащо през нея. Тес внезапно проумя, че той не ѝ обръща никакво внимание. Обърна се, проследявайки погледа му. Зяпаше като хипнотизиран екрана на телевизора. А там младият Кларк Кент очевидно пак се канеше да спасява света.

Тес се ухили.

- Да не би да си пропуснал този епизод?

Ала той вече се бе насочил към вратата.

- Трябва да тръгвам.

- Да тръгваш? Къде?

- Просто трябва да тръгвам.

И след секунди вече го нямаше. Външната врата се затръшна след него, а тя остана, втренчена невярващо в тийнейджъра, който можеше да вижда през стени и да прескача цели сгради с един отскок.

Което всъщност не обясняваше абсолютно нищо.

45.

Ник Джордано потърка очи и погледна навън през отвореното прозорче, а хладният пролетен въздух облъхна разгорещеното му лице.

- Би ли ми повторил къде точно отиваме?

Агент Райли се бе вторачил в гъстата гора от знаци, които ги обстрелваха от всички посоки на магистралата. Най-сетне погледът му фиксира онзи, който търсеше. Посочи го и отговори:

- Ето там!

Партньорът му също го видя. Зеленият знак вдясно от тях посочваше пътя към летищна товарителница №7. А под големите букви, сблъскан сред по-дребния шрифт на компаниите за въздушен превоз, беше и надписът на тази, която му трябваше.

Товарни услуги „Алиталия".

Малко след терористичните нападения на 11 септември, Конгресът бе приел Закона за авиационна и транспортна безопасност. В изпълнение на този закон отговорността за проверката на пътниците и тяхното имущество, което се пренася по въздушните линии, се прехвърляше на новосформираната агенция, наречена Администрация по транспортна безопасност. Това означаваше, че от този момент нататък всеки и всичко, влизащо в Съединените щати, се подлага на изключително щателна проверка. Из цялата страна бяха монтирани компютърни томографи.

Една от най-важните области на действие на Администрацията по транспортна безопасност бе глобалното пренасяне на товари. Всеки ден в Съединените щати влизаха десетки хиляди контейнери, платформи и кутии, идващи от всички краища на света. И така, в тази нова епоха на повишени мерки за сигурност, новите директиви за сканиране на стоки не се ограничаваха само до багажа на пътниците. Те обхващаха също така и товарните пратки, проникващи в страната по въздух, суша и вода, в съответствие с което във всяка точка на пристигането им бяха разположени огромни сканиращи рентгенови системи.

И точно в този момент, докато стоеше в оперативната зала на товарния терминал на италианските въздушни линии на летище „Кенеди", Шон Райли изпитваше огромна благодарност към правителството заради тези мерки.