Реймънд Хури - Последният тамплиер

Да, жената действително е опасна. Но засега потенциалната полза от нея превишаваше многократно опасността, която представляваше.

Но за колко време - това вече зависеше от самата нея.

44.

- Коя радиостанция е това?

Тес бе приела предложението на Райли да я откара до тях. И сега, докато седеше в колата до него и слушаше вдъхновяващата музика, докато съзерцаваше слънцето, надничащо зад скупчените на хоризонта облаци, оцветени в тъмно розово, тя се радваше, че се е съгласила.

Чувстваше се спокойна и защитена. И което беше още по-важно, постепенно осъзнаваше, че ѝ е много приятно да бъде близо до него. Харесваше твърдостта му, заразителната му решителност, неговата... искреност. Чувстваше, че може да му се довери, което бе много повече от онова, което можеше да се каже за повечето мъже, с които се беше сблъсквала в живота. Сега, когато къщата беше празна, защото майка ѝ и Ким бяха заминали за Аризона, тя очакваше с нетърпение мига да се потопи в топлата вана с чаша червено вино в ръка, плюс едно приспивателно като гаранция за здрав сън.

- Не е станция. Компактдиск е. Последното парче беше от „Калиенте" на Уили и Лобо. А това сега е Пат Метени. Компилацията е лично моя - отговори Райли, после наклони леко глава и добави: - Макар че един мъж никога не би трябвало да признава подобно нещо.

- И защо?

- Занасяш ли ме? - ухили се той. - Да си правиш собствена компилация от музикални парчета е сигурен знак за прекалено голям излишък от свободно време!

- Не съм особено убедена. Би могло да бъде също така и знак за човек, който е доста претенциозен и е наясно точно какво иска.

- Подобно тълкувание определено ми допада - кимна той.

- И аз така си мислех - рече тя и извърна глава, наслаждавайки се на прецизната комбинация между електрическа китара и сложна оркестрация, които бяха запазена марка на групата. - Много е хубаво!

- Сериозно?

- Да. Много успокояващо и... вдъхновяващо. Освен това, въпреки че го слушаме вече десет минути, все още не съм оглушала, което е приятно разнообразие на фона на адските звуци, на които Ким обикновено ме подлага.

- Толкова ли е зле?

- Не ме питай! А за текстовете да не говорим! Мислех си, че съм съвременна майка, обаче някои от така наречените „песни", ако въобще могат да се определят като такива...

- Да, накъде е тръгнал светът! - ухили се Райли.

- Хей, като те гледам, ти също не си голям фен на хип-хопа!

- Стийли Дан брои ли се?

- Не мисля.

- Пак не улучих! - престори се на съкрушен той.

Тес извърна глава и отбеляза:

- Казвам ти, човече, това там е Нова Граница!

После започна да го наблюдава с периферното си зрение, очаквайки реакцията му. Когато го зърна да се хили, разбра, че се е досетил и че го е хванала неподготвен със заглавието на новия компактдиск на Доналд Фейгън. Той ѝ кимна, определено впечатлен, и очите им се срещнаха. Тес усети, че започва да се изчервява, но точно в този момент мобилният ѝ телефон реши да оживее.

Вбесена от нежеланото му вмешателство, тя го измъкна рязко от чантата си и погледна дисплея. Обаче той отказваше да покаже номера на онзи, който я търсеше. Реши да отговори, но веднага съжали.

- Хей, здрасти! Аз съм, Дъг!

Никога не бе изгаряла от желание да говори с бившия си съпруг, а точно сега моментът бе особено неподходящ. Като избягваше погледа на Райли, тя сниши глас и просъска:

- Какво искаш?

- Разбрах, че онази вечер и ти си била в музея „Метрополитън", така че искам да знам има ли нещо, което...

Така си и знаеше. При Дъг винаги имаше и още нещо. Той никога не говореше просто така.

- Не мога да говоря по този въпрос - излъга Тес. - ФБР ни помоли изрично да не разговаряме с пресата.

- Така ли? Ама това е страхотно! - Страхотно ли било? Че откъде накъде? - Никой друг не е получил подобни указания! - продължаваше да мазничи той. - И защо така? Да не би да знаеш нещо, което останалите не знаят?

Ужас! Лъжата ѝ се върна като бумеранг при нея.

- Забрави, Дъг!

- Не бъди такава! Това съм аз, забрави ли?

Като че ли можеше да забрави.

- Не! - повтори тя.

- Тес, престани с това отношение!

- Вече затварям.

- Стига, скъпа!

Тя изключи телефона, хвърли го в чантата си, после издиша тежко и се вторачи напред. След няколко минути, без да поглежда към Райли, каза:

- Извинявай. Беше бившият ми съпруг.

- И аз така си помислих. Очевидно съм понаучил нещичко в Куонтико.

- На теб май нищо не ти убягва?

- Освен ако не се отнася до тамплиерите, но в случая си имам една особено досадна археоложка, която винаги е като че ли две крачки пред нас, останалите простосмъртни.