Реймънд Хури - Последният тамплиер

- О, не ми обръщай внимание! - усмихна се тя.

Той отново я погледна. Този път очите им се срещнаха за по-дълго.

Да, Райли определено се радваше, че тя прие предложението му да я откара вкъщи.

Когато стигнаха нейната улица, уличните лампи вече светеха, а видът на къщата ѝ бе достатъчен, за да върне страховете и тревогите ѝ от последните два дена, при това с още по-голяма сила.

Ванс бе идвал тук. В нейната къща.

Минаха покрай полицейската кола, паркирана на отсрещната пряка. Райли помаха приятелски на ченгето вътре, той също им отговори, веднага разпознало Тес от снимките, които им бяха показали.

После Райли зави в алеята пред къщата и изключи двигателя на колата. Тес вдигна поглед към къщата и отново усети страх. Запита се дали няма да бъде нахално, ако го покани за малко, но точно в този момент думите избликнаха от устата ѝ, преди да успее да ги спре:

- Искаш ли да влезеш?

Той се поколеба за миг, но после отговори:

- Разбира се. - В тона му не се усещаше никакъв намек за флирт. - Няма да е зле първо да поогледам наоколо.

Когато застанаха на прага, той протегна ръка за ключа и влезе първи.

Вътре беше неестествено тихо. Тес тръгна след него, автоматично щракна ключовете на лампите, после включи телевизора и намали звука. Телевизорът беше поставен на канал „WB" - любимия на Ким. Тес не си направи труда да го сменя.

Райли се обърна към нея изненадано.

- Правя така, когато съм сама - побърза да обясни тя. - Създава ми илюзия за компания.

- Всичко ще бъде наред - изрече с успокоителен тон той. - Ще проверя стаите - и тръгна напред, но после спря и попита: - Нали нямаш нищо против?

Тес реши, че колебанието му вероятно се дължи на факта, че ще влиза в спалнята ѝ. Беше му благодарна за загрижеността и впечатлена от неговата съобразителност.

- Защо да имам? Заповядай!

Той кимна и когато излезе от дневната, Тес се свлече на дивана, грабна телефона и веднага набра номера на леля си в Прескът, Аризона. Хейзъл вдигна след третото позвъняване. Току-що влизали, ходила да посреща Ким и Айлийн на аерогарата във Финикс, а после ги водила на вечеря. Леля ѝ я успокои, че всички са добре. После Тес си поговори малко с майка си, докато леля ѝ излезе да доведе Ким, която била влязла право в конюшните, за да поздрави конете.

Айлийн звучеше доста по-спокойно. Тес предположи, че вероятно се дължи както на успокояващия и жизнерадостен характер на леля ѝ, така и на факта, че пътуването я бе отдалечило на хиляди километри от Ню Йорк. А когато се появи и Ким, оказа се, че е превъзбудена от мисълта, че утре ще поязди кон и въобще не ѝ беше мъчно за майка ѝ.

Точно когато им пожела лека нощ и затвори, Райли се върна в стаята.

- Всичко е чисто, както и можеше да се очаква - докладва агентът. - Мисля, че няма за какво да се притесняваш.

- Убедена съм, но все пак ти благодаря, че огледа.

- Няма защо - кимна той и като че ли се поколеба за момент.

Тя веднага рече:

- Мисля, че и двамата имаме нужда от едно питие. - Изправи се и го поведе към кухнята. - Какво ще кажеш за една бира? Или може би чаша вино?

- Не, благодаря - усмихна се той.

- О, забравих! На работа си. Тогава кафе?

- Не, не е това. Просто... - Като че ли не му се искаше да навлиза в подробности.

- Какво? - настоя тя.

Той си пое дълбоко дъх и неохотно отговори:

- В момента текат Велики пости.

- Ама ти сериозно ли?!

- Напълно.

- Предполагам, че не го правиш само за да отслабнеш, нали?

Той се задоволи само да поклати глава.

- Четиридесет дена без алкохол! Ужас! - възкликна тя, но веднага се изчерви. - Извинявай, май не се изразих правилно. Не искам да си помислиш, че съм достойна кандидатка за Анонимните алкохолици!

- Вече е прекалено късно. Точно това си помислих.

- Браво - кимна тя, приближи се до хладилника и извади оттам бутилка бяло вино, след което си наля. - Странна работа. Нe мислех, че още има хора, които постят. Или поне не и в този град.

- В интерес на истината, този град е абсолютно подходящ за духовен живот.

- Тук, в Ню Йорк?!

- Мястото е идеално за целта. Само си помисли! Тук човек може да се сблъска с предостатъчно морални и етични предизвикателства. Контрастът между правилно и грешно, между добро и зло е изключително ярък. И трябва да направиш своя избор.

Тес се замисли, очевидно опитвайки се да асимилира признанието му

- И колко точно религиозен си тогава? Стига да нямаш нищо против този въпрос, разбира се.

- Не, нямам.

Тя се усмихна и отбеляза:

- Само не ми казвай, че обикаляш някакви пусти полета в средата на нищото, само защото някой твърди, че там е зърнал как Дева Мария се появява сред облаците!