Реймънд Хури - Последният тамплиер

Кралят на Франция се усеща заплашен от тях, при това с пълно право. Тъй като на практика бил банкрутирал и натрупал огромни дългове към тях, той започнал отчаяно да копнее за богатството им. Филип IV безспорно е бил отвратителен човек, тук съм напълно съгласен с госпожица Чайкин, също и във връзка с начина, по който е извършил ареста им, и по-нататъшното му отношение към тях. Лично аз не бих обърнал особено внимание на скалъпените обвинения.

Тамплиерите безспорно са били напълно невинни, истински вярващи и последователи на Христа, включително и до смъртта си. Но същественото е, че тези обвинения дават на алчния крал извинение да се отърве от тях. И така убива с един куршум два заека. Разчиства си сметките със своите съперници и заграбва богатството им. Или поне се е опитал да го направи, като имаме предвид, че то така и не е намерено.

- Сега говорим за истинско, материално богатство, нали? - обади се Джансън. - А не за някакво езотерично познание?

- Ще ми се да е така. Но трябва да ви кажа, че никога не съм бил благословен с голямо въображение, макар да разбирам напълно каква притегателна сила притежават за някои хора всички онези теории за конспирация. Все пак не забравяйте, че физичното и езотеричното биха могли да бъдат свързани. Голяма част от интереса към тамплиерите се дължи на факта, че никой не би могъл да обясни как така са станали толкова богати и толкова могъщи за толкова кратко време. Според мен причината се корени преди всичко в изобилието от дарения, които са започнали да валят към тях, щом мисията им получила по-широка гласност.

Но от друга страна, кой знае? Може пък наистина да са открили някаква заровена тайна, която да ги е направила невероятно богати за рекорден срок! Но каква е била тя? Дали има връзка с митичните потомци на Христос, които са недвусмислено доказателство, че Нашият Господ е станал баща на едно или две деца преди две хиляди години... - тук той се засмя презрително, - или е нещо не чак толкова спорно, макар и доста по-доходоносно?

Тук направи по-продължителна пауза, за да се увери, че всички го слушат. Накрая обяви тържествено:

- Имам предвид тайните на алхимията. Формулата, чрез която обикновените метали се превръщат в... злато!

43.

Всички го гледаха в пълен захлас. Де Анджелис се възползва от възможността, за да ги запознае накратко с историята на тази тайнствена наука.

Оказваше се, че историческите доказателства напълно подкрепят предположението му. Алхимията действително била навлязла в Европа по време на кръстоносните походи. Първите алхимични разработки са открити в Близкия изток. Те били написани на арабски и едва много по-късно са преведени на латински.

- Експериментите на алхимиците се базирали на теорията на Аристотел за четирите елемента: земя, въздух, огън и вода. Те вярвали, че всичко е съставено от комбинация между тези елементи. Смятали, че с подходящата дозировка и метод елементите могат да се превръщат един в друг. Водата се превръща лесно във въздух, като се остави да заври, и така нататък. И тъй като всичко на планетата се считало за съставено от някаква комбинация между земята, водата, огъня и въздуха, алхимиците вярвали, че съществува и възможност за трансмутация на един материал в друг, по желание на клиента. А списъкът с подобни желания се оглавявал, разбира се, от златото.

По-нататък свещеникът обясни за принципите на алхимията на психологическо ниво. Четирите елемента на Аристотел се представяли в човешкото тяло от четирите течности: слуз, кръв, жлъчка и черна жлъч. В здравото човешко тяло между тези течности съществувал баланс. В този смисъл болестта се визирала като породена от недостиг или излишество на някоя от течностите. Постепенно алхимията се развила далеч отвъд търсенето на рецепта за превръщане на оловото в злато. Тя се превърнала в многообещаващо средство за разбулване на тайните на физиологическите трансформации - от болест към здраве, както и от старост към младост.

Освен това редица алхимици виждали в търсенето на основната формула средство за достигане на духовно съвършенство - изхождали от принципа, че онова, което може да бъде постигнато в природата, може да бъде реализирано и на нивото на сърцето и ума. Духовните измерения на прословутия философски камък предпоставял възможност не само за физическа трансформация, но и за духовна такава. С една дума, алхимията обещавала всичко на онзи, който успеел да разгадае тайните ѝ: богатство, дълголетие и безсмъртие.