Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Не забравяйте, че времената, за които говорим, са били изключително религиозни! - напомни им Тес. - Хората в онези векове са възприемали дявола като напълно реално същество! - Направи пауза и огледа присъстващите на масата. Мълчанието им я подтикнала продължи: - Измислили са фалшиви обвинения: например, че при приемането си в Ордена, т.е. инициацията си, рицарите били длъжни да плюят и дори да уринират върху кръста, както и да отрекат Исус Христос. И това не било единственото, в което ги винели. Някои лъжесвидетели твърдели, че се прекланяли пред демон, наречен Бафомет, и че дори се отдавали на содомия! С една дума, обичайните обвинения в окултна практика, с които Църквата е излизала всеки път, когато е искала да се отърве от конкуренцията си за религиозната каца с мед.

При тези думи тя хвърли поглед към присъстващия монсиньор Де Анджелис. Той я наблюдаваше с любезен интерес, без да казва нищо.

- През тези последни години от своето съществувание - продължи Тес, - арестуваните тамплиери се признали за виновни, но признанията им имат тежест точно толкова, колкото и признанията на всички хора, измъчвани от Инквизицията. Заплахата за пъхването на нажежен железен прът в тялото ти е напълно достатъчна, за да те накара да си признаеш каквото и да било! Особено, ако навсякъде около теб тази заплаха е превърната в реалност за всичките ти приятели!

Свещеникът свали очилата си, изтри ги в ръкава си, постави ги обратно и кимна тържествено към Тес. Вече бе напълно наясно каква е нейната позиция по този въпрос.

Тес постави листите обратно в папката си и продължи:

- Стотици рицари тамплиери из цяла Франция са били заловени и подложени на неописуеми мъчения от Църквата. Почти всички епископи и абати в страната се включили в преследването им и доста скоро по чудо останалите живи тамплиери си плюли на петите и побягнали.

Джордано вдигна ръка и рече:

- Добре де, чакай малко! Нали каза, че те почти са успели да постигнат целта си? Имам предвид онова, което кралят и папата си били наумили. Кое по-точно не са успели да постигнат?

- Така и не открили съкровището на тамплиерите - отговори Tec. После им разказа легендите за златото и скъпоценните камъни, скрити в пещерите и езерата из цяла Европа, както и за тамплиерските кораби, отплавали от пристанището на Ла Рошел в онази съдбовна нощ в навечерието на петък, тринадесети.

- И за това ли е всичко? - обади се Джансън, като вдигна копието на закодирания ръкопис. - За изгубеното съкровище?

Де Анджелис се приведе напред, прочисти гърлото си и погледна началника.

- Съкровището им така и не е открито. Поне дотолкова се знае със сигурност.

Том Джансън забарабани с пръст по листите:

- Следователно този ръкопис би могъл да бъде нещо като карта на съкровищата, която Ванс вече е в състояние да разчете, така ли?

- Подобно тълкувание въобще не се връзва! - почти извика Тес и внезапно се почувства не на място, когато всички лица на масата се обърнаха към нея. Вдигна очи към Райли и, окуражена от поощрителното му кимване, продължи: - Ако Бил Ванс е търсел пари или богатства, е можел да си ги вземе преспокойно и от обира в музея!

- Вярно е - съгласи се Ник Джордано. - Обаче експонатите от изложбата са практически непродаваеми. А от онова, което научихме от теб, съкровището на тамплиерите би трябвало да е много по-голямо от онова, което беше на изложбата, плюс големия бонус, че би могло да бъде продадено съвсем спокойно, без страх от преследване, тъй като би било просто намерено, а не откраднато!

Всички агенти закимаха в знак на съгласие, но от зоркия поглед на свещеника не убягна факта, че Тес като че ли изпитва съмнения относно подобно заключение, въпреки че може би не ѝ се искаше да дава израз на мислите си.

- Като че ли не сте особено убедена в това, госпожице Чайкин - провокира я той.

Тя сбърчи неловко чело и отбеляза:

- Няма спор във факта, че Ванс е искал декодера, за да може да разчете ръкописа, който е открил по-рано.

- Ключът към местонахождението на съкровището - потвърди Джансън.

- Да, вероятно - кимна тя и го погледна. - Но всичко зависи от това как дефинирате понятието „съкровище".

- Че какво друго би могло да бъде? - продължи Де Анджелис. Много му се искаше да разбере дали Уилям Ванс не е изпуснал случайно нещо пред нея.

Ала Тес само поклати глава и отговори:

- Не знам.

„Хубаво. Стига да казва истината" - помисли си със задоволство свещеникът. Надяваше се да е така. За нейно лично добро.