Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Нищо няма - отговори Тес, но точно в този момент се сети за непознатия, който бе дошъл да търси Ванс. За престрелката и за болезнения му вик.

- Ама...

- Всички имаме нужда от почивка - прекъсна тя майка си. - Виж какво, аз също ще дойда при вас. Трябват ми няколко дена да си изчистя календара от ангажименти и да уредя нещата в службата. Искам обаче вие с Ким да заминете още утре!

- Утре?!

- И защо не?! Ти отдавна искаш да отидеш там, а Ким нищо не я бърка да започне ваканцията си няколко дена по-рано! Веднага ще ви резервирам билети. А и така ще избегнем тъпканицата по Великден!

- Тес! - извика майка ѝ, вече с напълно сериозен тон. - За какво е цялата тази работа?

Тес се усмихна притеснено на гнева на майка си. Да, по-късно определено щеше да ѝ се извини. Но сега единственото, което изрече, при това тихо, бе:

- Много е важно, мамо!

Айлийн се вторачи в нея. Познаваше дъщеря си много добре и винаги разбираше състоянието ѝ. Днес не беше изключение.

- Какво става? - попита накрая. - Да не би да си в опасност? Държа да ми отговориш честно! В опасност ли си?

- Не съм напълно сигурна. Единственото, което знам, е, че в Аризона няма да има за какво да се тревожите!

- В такъв случай защо тогава не тръгнеш с нас още утре?

- Не мога. - Тонът и изражението на Тес подсказваха, че по-нататъшният спор е безсмислен.

Айлийн си пое дълбоко дъх и я изгледа.

- Тес...

- Не мога, мамо!

Майка ѝ кимна примирено и попита:

- Но нали по някое време ще дойдеш? Обещай ми!

- Добре, обещавам. След два-три дена ще бъда при вас.

И при тези думи усети как душата ѝ се изпълва с облекчение.

Точно в този момент звънецът на вратата иззвъня.

- Трябваше да ми кажеш, Тес! Трябваше да ми кажеш! - ръкомахаше като побеснял Райли. - Можехме да го хванем, след като излезе от къщата ви. Можехме да му сложим опашка. Въобще, има стотици начини, по които можехме да подходим! - Поклати отчаяно глава и допълни: - Вече щяхме да сме сложили точка на цялата тази история!

Намираха се в задния двор на къщата, далече от майка ѝ и Ким. Тя го бе помолила за дискретност, както и да не пристига с извадено оръжие, защото всичко вече било спокойно. Джордано държеше къщата под око навън и очакваше патрулната кола на местното полицейско управление, а самият Райли бързо се бе убедил, че тя говори истината.

Тя беше облечена все така с белия си хавлиен халат. Дългата ѝ коса изглеждаше по-тъмна, защото все още бе мокра. Учудващо, но бе изпълнена с удивително спокойствие. Даваше си сметка, че в преобладаващата си част то се дължи именно на присъствието на агента от ФБР. Два пъти в един и същи ден тя бе заплашена така, както никога досега, и двата пъти той се бе оказал до нея.

Тя извърна поглед, за да събере мислите си и да го изчака да се поуспокои. После вдигна очи към него и каза:

- Много съжалявам! Аз... просто не знаех какво друго да сторя! Може би се паникьосах. Непрекъснато си представях картини как се появяват полицаите, как започват преговори за спасяване на заложниците, как...

- Да, и се паникьоса. Напълно нормална реакция. Та онзи тип е заплашвал майка ти и дъщеря ти! И все пак... - не довърши той, въздъхна дълбоко и пак поклати глава.

- Да, знам. Прав си. Много съжалявам.

Той я погледна.

Не можеше да понесе мисълта, че е била в опасност, че дъщеря ѝ също се е намирала в опасност. И същевременно си даваше сметка, че нямаше право да я вини. Тя не беше агент от ФБР. Не можеше да очаква от нея да разсъждава по същия начин, по който разсъждаваше той, да реагира на подобна екстремална ситуация хладнокръвно и рационално. Не и когато и детето ѝ беше замесено в нея. Не и след всичко, което бе преживяла този ден.

Измина доста време, преди Райли отново да заговори.

- Виж сега, сторила си онова, което си мислела, че е най-добро за семейството ти. Никой не може да те вини за това. Ако бях на твое място, сигурно и аз бих постъпил така. Най-важното сега е, че всички сте в безопасност. Това е единственото, което има значение.

Лицето ѝ светна. Кимна, макар и с известна вина, спомняйки си как Ванс бе стоял спокойно в тяхната дневна.

- И все пак... аз му върнах документите.

- Няма значение. Нали разполагаме с копия.

- Да се надяваме, че вашият фотограф не е забравил да зареди апарата си.

При тези думи Райли не можа да не се усмихне.

- Мисля, че в това отношение няма нужда да се тревожим. - После погледна часовника си и добави: - Сега ще ти се махам от главата. Сигурен съм, че искаш да си починеш. Ще оставя пред къщата ви една полицейска кола, за да ви държи под око. И не забравяй да заключиш, след като ме изпратиш!