Реймънд Хури - Последният тамплиер

Tec гледаше как младият агент разстила документите върху багажника на колата и започва да ги заснема. После се обърна и зърна Райли, който тъкмо включваше радиостанцията, за да се осведоми как напредва работата в тунелите. Имаше нещо особено впечатляващо в бързината, с която той действаше. Докато го съзерцаваше как мърмори нещо неясно в радиостанцията, той като че ли я усети - погледна я и на нея ѝ се стори, че забелязва лека усмивка.

- Налага се да сляза долу - каза ѝ той, когато изключи радиостанцията. - Открили са двамата ти приятели.

- Ами Ванс?

- Никаква следа от него - отвърна агентът, очевидно не особено доволен от резултата. - Ще кажа на някого да те откара у вас.

- Не е спешно - увери го Тес. Което не беше самата истина. Истината бе, че нямаше търпение да се отърве от вонящите си, мокри дрехи и да остане часове наред под душа. Но не и преди фотографът да си свърши работата. Много по-голямо беше нетърпението ѝ да прегледа подробно документите.

Райли се отдалечи, като я остави в колата си. Видя го как говори с други двама агенти, след което тримата се насочиха към входа на метростанцията.

Мислите ѝ бяха прекъснати от мобилния ѝ телефон. Екранът ѝ съобщаваше, че обаждането с от домашния ѝ номер.

- Тес, миличка, аз съм! - Беше майка ѝ.

- Мамо! Извинявай, трябваше да се сетя да ти се обадя!

- Да ми се обадиш ли? Защо? Да не би да се е случило нещо?

Тес въздъхна облекчено. Да, наистина нямаше причина да тревожи майка си. Очевидно от ФБР много са внимавали, ако са се обаждали да я търсят там.

- Не, откъде накъде?! Какво има?

- Просто се питах кога смяташ да се прибереш. Приятелят ти е вече тук.

През тялото на Тес премина хладна тръпка.

- Приятелят ми ли?

- Ами да! -- продължаваше да чурулика Айлийн. - Толкова приятен човек! Ето, поговори си с него, скъпа! И гледай да не закъсняваш много! Поканих го да остане за вечеря!

Тес чу как телефонната слушалка преминава в други ръце, а после в ухото ѝ зазвуча един съвсем отскоро познат глас:

- Тес, скъпа! Обажда се Бил! Бил Ванс!

39.

Тес замръзна. В гърлото ѝ се образува буца с размерите на юмрук. Той е там, в собствения ѝ дом! С майка ѝ. И с... Ким!

Обърна се навътре в колата, за да не я чуят и просъска:

- Какво правиш...

- Мислех, че вече си се прибрала - прекъсна я спокойно той. - Да нс би пък да не съм разбрал правилно часа? В съобщението ти се казваше, чс случаят е спешен!

Съобщение ли? Мислите се въртяха хаотично в главата ѝ. В гърдите и изрягна вулкан от гняв.

- Ако им причиниш нешо, кълна се...

- Не, не, не! - прекъсна я повторно той. - Няма проблем! Но наистина не мога да те чакам дълго. Колкото и да ми се иска да приема любезната покана на прекрасната ти майка и да остана за вечеря, ми се налага да се връщам спешно в Кънектикът. Ти казваш в съобщението си, че имаш нещо за мен. Нещо, което много искаш да погледна.

Документите! Той си иска ръкописа! Тес си даде сметка, че Ванс не желае да причинява неприятности нито на майка ѝ, нито на Ким. Представя се за приятел и си играе ролята перфектно. Значи майка ѝ въобще няма да усети, че нещо не е наред. Хубаво. Значи нещата могат да си останат така.

- Тес? - обади се той смущаващо спокойно. - Там ли си още?

- Да. Искаш от мен да донеса документите.

- Би било прекрасно наистина.

Тя погледна през прозореца на колата. Наблизо бе останал само фотографът, който все още снимаше ръкописа. Тес си пое дълбоко дъх и със свито сърце изрече:

- Добре, скоро ще съм у дома. Моля те, не прави нищо, което...

- Разбира се, че няма! - засмя се мило той. - Значи ще те изчакам. Ще доведеш ли и някой друг приятел?

Тес се смръщи, но веднага след това прозря въпроса му.

- Не - побърза да отговори.

- Идеално - отговори той. Настъпи кратка пауза, през която тя се запита какво ли става там. - Ще ми бъде много приятно да прекарам още малко със семейството ти и да го поопозная. Ким наистина е прекрасно момиченце!

Значи детето все пак е там! Копеле мръсно! Загубил си своята дъщеря и сега смяташ, че можеш да заплашваш моята!

- Ще се прибера сама, не се притеснявай! - отсече твърдо тя.

- Гледай да не се бавиш много!

Тес чу как телефона прещрзква и връзката прекъсва. Известно време продължи да стиска мобифона си, да преповтаря проведения разговор и да се опитва да проумее какво точно става.

Налагаше ѝ се да вземе важно решение. Да каже ли на Райли? Знаеше отлично отговора на този въпрос - разбира се, че трябва да му каже. Всеки, който е гледал телевизионни сериали, знае, че независимо от онова, което казват похитителите, човек трябва веднага да съобщи на полицията. Но онова си беше на кино, а това тук е в реалния живот. Тук става въпрос за нейното семейство, което се намираше в ръцете на човек с напълно разбита психика.