Реймънд Хури - Последният тамплиер

Разказът ѝ го накара да се върне към сблъсъка си с Уилям Ванс в мрачната крипта. Усети познатия прилив на гняв. Не можеше да си намери място заради това, че бе оставил Ванс да избяга. Някакъв си хилав, психически нестабилен професор по история! Голям срам! Непростим пропуск! Никога повече нямаше да го позволи! Макар че, ако беше надвил Ванс, вероятно щеше да му се наложи да се справи и с нея, което никак не му допадаше. Нямаше нищо против нея, поне засега. Не и докато мотивите ѝ не се окажат в противовес с неговата мисия.

Ще трябва да се опита да я разбере по-добре. Защо го прави? Какво точно търси? Налагаше се да проучи подробно миналото ѝ и позицията ѝ по някои въпроси от решаващо естество.

Докато тя завършваше разказа си, свещеникът забеляза и още едно нещо. Начинът, по който я гледаше Шон Райли. Любопитно. Да, определено любопитно. Но дали чувствата са взаимни?

Да, той определено трябваше да я държи под око.

Когато Тес приключи, Райли стана и прехвърли картината с руините от своя лаптоп върху големия екран, към който беше обърната конферентната маса.

- Ето къде те е държал - каза той. - Църквата „Възнесение Господне".

- Но тя е изгоряла! - изуми се тя.

- Да, все още събират средства за възстановяването ѝ.

- Миризмата, влагата... да, всичко си пасва, но... - Озадачението ѝ беше явно. - Значи той е живял в подземието на изгоряла църква? - Замълча, като се опитваше да свърже картината пред себе си със спомена си за времето с Ванс и онова, което ѝ беше казал. Накрая се обърна към Райли и добави: - Но той мрази Църквата!

- Това не е коя да е църква. Изгоряла е преди пет години. Разследването за предумишлен палеж не е доказало нищо, макар че енорийският свещеник е загинал по време на пожара.

Тя се замисли, опитвайки се да си спомни името на свещеника, за когото бе говорил Бил Ванс.

- Да не би да е бил отец Маккей?

- Точно така.

Изричайки тези думи, Райли я погледна. Беше повече от очевидно, че двамата бяха достигнали до един и същ извод.

- Свещеникът, когото Ванс вини за смъртта на съпругата си - изрече на глас Тес, докато въображението ѝ рисуваше картини, нито една от които особено приятни.

- Датите съвпадат - продължи агент Райли. - Пожарът е станал три седмици, след като Ванс е погребал жена си. - После се обърна към шефа си Джансън и добави: - Ще се наложи да възобновим това разследване.

Джансън само кимна. После Райли се обърна отново към Тес, която се бе отнесла нанякъде.

- Какво се сети?

- Не знам точно - изрече бавно тя, сякаш излизаше от гъста мъгла. - Много ми е трудно да мисля за него по толкова противоречив начин. От една страна е чаровен, ерудиран професор, а от друга - пълната си противоположност, човек, който е способен на подобна жестокост...

Тук се намеси Ник Джордано.

- За нещастие подобна двойственост не е никак необичайна. Типичният образ е тихият, любезен съсед, който държи части от разчленено тяло във фризера си. Подобни типове обикновено са много по-опасни от мачовците, които разбиват баровете всяка нощ.

- Налага се да разберем какво точно търси - намеси се пак Райли, - или поне какво си мисли, че търси. Тес, ти първа прозря връзката между Ванс и тамплиерите, така че, ако бъдеш така любезна да ни припомниш онова, което вече знаеш, може да успеем да разгадаем какъв би бил следващият му ход.

- Откъде да започна?

- От самото начало - кимна Райли.

- Но историята е доста дълга.

- Давай от птичи поглед. Ако нещо ни се стори по-интересно, ще те прекъсваме и ще го разглеждаме в по-големи подробности.

Тя сведе глава, подреди мислите си и започна.

Разказа на агентите от ФБР за произхода на тамплиерите; за деветимата рицари, появили се внезапно в Йерусалим; за деветте им години в уединение, прекарани в храма; за предположенията как са изкопали нещо важно; за последвалия им изключително бърз успешен възход; за победите им в битките и за окончателното им поражение при Акра. После ги въведе в историята за завръщането на тамплиерите в Европа, за тяхната власт и арогантност, и как всичко това се е отразило на краля на Франция и на неговата пионка - папата, както и за окончателното разбиване на Ордена.

- С подкрепата на своя лакей папа Климент V кралят сформира отряди за преследване на тамплиерите, напада ги, арестува ги и ги обвинява в ерес. Само за няколко години те са избити. Повечето срещат смъртта си по изключително болезнен начин.

- Чакай малко, как така в ерес?! - изуми се Джордано. - Аз си мислех, че тези приятели са били просто защитници на Кръста, избраници на папата!