Реймънд Хури - Последният тамплиер

Но само с един замах тя разби тази негова надежда, като продължи:

- Уилям Ванс със сигурност търси нещо много повече от пари. Той е като обсебен, като човек, натоварен с важна мисия, тръгнал да спасява света!

След тези думи археоложката ги запозна с някои от по-нестандартните теории за съкровището на тамплиерите, включително и с хипотезата, че те са част от кабалистично движение за съхранение на потомството на Исус. Докато споменаваше последното, хвърли отново поглед към монсиньор Де Анджелис. Той я наблюдаваше безизразно. Лицето му беше студено като на сфинкс.

Но когато тя привърши, той не закъсня да се намеси:

- Като оставим настрани всички забавни догадки - при тези думи я погледна снизходително, - вие твърдите, че той е човек, който търси отмъщение. Човек, отправил се на личен кръстоносен поход.

- Да.

- Ясно - кимна Де Анджелис със спокойния, благ маниер на светски професор. - Но трябва да знаете, че парите, особено многото пари, могат да бъдат феноменален стимул! Кръстоносните походи, независимо дали тези от XII век или днешните, струват много пари, не мислите ли? - И с тези думи огледа масата.

Тес предпочете да не отговаря.

Въпросът увисна във въздуха. Тогава се намеси Райли.

- Онова, което не разбирам, е следното. Знаем, че Ванс обвинява свещеника, а чрез него и Църквата, за смъртта на съпругата си.

- На съпругата и на дъщеря си - поправи го Тес.

- Точно така. А сега той се е добрал до този ръкопис, за който вече стана въпрос. Ръкопис, за който се твърди, че е достатъчно плашещ, че да накара косата на друг свещеник да побелее само за няколко минути. И същият този ръкопис, който е закодиран, е тамплиерски документ. Всички сме съгласни по този въпрос, нали така?

- Накъде биеш? - намеси се Джансън.

- Аз си мислех, че тамплиерите и Църквата са на една и съща страна. Така де, доколкото схващам, тези приятели са били защитници на Църквата. Водили са кръвопролитни войни в името на Ватикана в продължение на двеста години! Съвсем разбираемо е техните потомци да са бесни на Църквата заради онова, което после им е сторила, но всички тези теории, за които говориш... - Тук Райли погледна към Тес. - Тези теории визират нещо, което те уж са открили двеста години преди началото на преследването срещу тях. Как така още от първия ден на съществуването си ще разполагат с нещо, което така да притесни Църквата?

- Именно то би могло да обясни защо са били изгорени на клада - обади се Амелия Гейнс.

- Но чак след двеста години?! Има и още едно нещо - не се предаваше Райли. - От защита на кръста тези типове са преминали към оскверняването му. Защо да го правят? Тези техни церемонии по инициацията просто не се връзват!

- Не забравяйте, че това са били просто скалъпени обвинения срещу тях! - изтъкна Тес. - И въобще не означава, че наистина са го правели! Какго вече казах, те са част от стандартните обвинения, с които Църквата е разчиствала сметките си със своите врагове! Обърнете внимание - базирайки се върху абсолютно същите обвинения, само няколко години преди това крал Филип си е разчистил сметките с един от предишните папи - Бонифаций VIII.

- Добре де, но пак не се връзва - не се предаваше Райли. - Защо ще посвещават толкова много време в защита на Църквата, ако действително притежават тайна, която Ватикана иска да си остане скрита?!

Тук Де Анджелис най-сетне реши да се намеси в тази дискусия с обичайния си успокоителен тон.

- Ако ми позволите... По мое мнение, ако ще си позволявате такива полети на фантазията, вероятно бихте желали да обмислите и друга възможност, която на този етап не е споменавана.

Присъстващите се обърнаха едновременно към него. Той направи пауза, изчака нарастването на напрежението и едва тогава продължи:

- Всички тези приказки за наследниците на нашия Господ Бог стават актуални на всеки няколко години и никога не пропускат да породят голям интерес, както в света на литературата, така и сред академичните среди. Всичко се върти около Светия Граал, San Graal, което би могло да се прочете и като Царската Кръв, Sang Real. Но както вече госпожица Чайкин обясни изключително изчерпателно - тук я погледна и ѝ кимна благосклонно, - голяма част от случилото се с тамплиерите би могло да се обясни чрез една от най-характерните и исконни човешки черти, а именно - погледна Джордано, - алчността! Те действително са се сдобили с огромна власт. Но на един етап вече нямало какво да защитават - оттеглят се от Светите земи и се връщат в Европа, предимно във Франция. Обаче си остават все така въоръжени, все така мощни и най-вече - много, много богати.