Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Мислиш, че ги е убил Ванс? - дръпна се ужасено Тес.

- Или той, или някой, който е свързан с него. И в двата случая онзи, който го прави, е все още на свобода и както изглежда убийствата въобще не го притесняват! Разбираш ли какво искам да ти кажа?

- Ами ако той все още не е разгадал посланието?

- Смятам, че ако беше така, ти щеше да бъдеш удостоена с още едно посещение. Предположението ми е, че той вече знае мястото.

- И какво ще правим сега? - въздъхна тя.

Райли я огледа, очевидно питайки се същото.

- Сигурна ли си, че попадението ти е правилно?

- Да - кимна простичко тя.

- Но не искаш да ми кажеш къде точно се намира, така ли?

- Предпочитам да не ти казвам - поклати глава тя. - Макар да съм убедена, че можеш да ме накараш и със сила, нали? - Високоговорителите над тях отново подканиха последните пасажери на турските авиолинии да се качат на борда на самолета. Тес се обърна към него и изрече: - Това е моят полет.

Той се загледа след последните пътници, които се насочваха към ръкава.

- Още ли си сигурна, че искаш да го направиш?

- Да, абсолютно - кимна тя.

- Остави на нас да се оправим, моля те! Ти ще получиш пълни права над каквото и да било откритие там! Ще направя всичко възможно да е така! Но нека първо да го махнем от пътя ти!

Тя го погледна в очите и изрече тихо:

- Не е само за правата и славата. Това е... моят живот. Ти не знаеш, но..., международните открития... понякога се превръщат в доста мръсна игра. Борба за територии. - Усмихна се колебливо и попита: - Е, вече може ли да тръгвам или смяташ да ме арестуваш?

Челюстта му се стегна.

- Не съм далече от подобна мисъл.

Изражението му не даваше никакви признаци, че се шегува.

- И по какво обвинение?

- Засега не знам. Все ще измисля нещо. Нищо чудно да ти пъхна две пакетчета дрога в джоба. - Направи се, че претърсва джобовете си. - Знам, че имах някъде тук нещо...

Лицето ѝ най-сетне се отпусна.

Обаче неговото стана още по-сериозно, когато изрече:

- В състояние ли съм да сторя нещо, което да те накара да промениш решението си?

Хареса ѝ начинът, по който това прозвуча. Може пък да не е развалила все още всичко. Изправи се и отговори:

- Ще се оправя.

Той също се изправи и за миг двамата стояха и се гледаха. Тя го очакваше да каже нещо друго, но той не проговори. Някаква малка част от нея като че ли се надяваше той да я сграбчи и да ѝ забрани да тръгва.

Но Райли не помръдна.

Тя се обърна към входа на ръкава, после обратно към него и прошепна:

- В такъв случай, до скоро!

Той не отговори.

Тес тръгна напред и стигна до неестествено веселата жена, която приемаше бордните пропуски. Извади си паспорта и когато го подаде, се обърна назад към Райли. Той продължаваше да стои и да я гледа. Тя си залепи на устните слаба усмивка, а после се обърна и пое напред по ръкава.

Четирите двигателя на самолета вече боботеха. Тес получи място до прозореца за десетчасовия полет и с облекчение видя, че седалката до нея е свободна. Докато наблюдаваше как наземният екип разчиства последните обслужващи машини около самолета, тя усети странна смесица от възбуда и лоши предчувствия. Не можеше да не се вълнува заради пътешествието, което ѝ предстоеше, и все пак съобщението на Райли за загиналите я притесняваше не на шега.

Наложи си да блокира неприятната картина, която въображението ѝ рисуваше, и се опита да се самоуспокои. В крайна сметка, ако вземеше някои основни предохранителни мерки, всичко щеше да бъде наред.

Поне така се надяваше.

Тъкмо протягаше ръка, за да извади едно от списанията, които всяка авиокомпания предоставяше на разположение на пътниците си, когато в далечния край на самолета забеляза някакво раздвижване. Цялото ѝ тяло се стегна, когато видя, че причинителят му е самият Райли, който вече си проправяше път по пътеката към нея.

По дяволите! Значи е променил решението си. Идва, за да я свали от самолета.

Вторачена изумено в него, тя усети прилив на гняв. Когато той се приближи, тя се сгуши до прозорчето и простена:

- Моля те, не го прави! Не ме сваляй от самолета! Нямаш никакво право! Аз ще се оправя. Така де, нали и там имате хора? Те могат да ме наглеждат, ако трябва! Ще се справя!

- Знам - изрече той с напълно безизразна физиономия. А после се отпусна преспокойно на мястото до нея.

Тес се ококори.

Той пое небрежно списанието от ръцете ѝ, закопча колана си и делово попита:

- Смяташ ли, че ще ни предложат някой свестен филм?

52.