Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Какво има? - Райли не пропускаше нищо.

- Още не мога да повярвам, че и ти си тук.

- Представи си пък шефът ми как се почувства!

- Да не би да си тръгнал без разрешение? - смая се тя.

- Да го кажем така - той въобще не се зарадва, когато разбра къде съм. Ала тъй като ти не си наясно къде точно е мястото и тъй като единственият начин да го откриеш е да бъдеш там във физическия смисъл на думата...

- Но ти изобщо нямаше представа как стоят нещата, преди да се качиш на самолета!

Той ѝ се ухили съзаклятнически и отбеляза:

- Винаги ли изпадаш в такива подробности?

Тя поклати глава, зарадвана от откровението му Значи и двамата бяха тръгнали на посоки. Значи и той иска да бъде лично там точно толкова, колкото и тя. Което я изненада не малко.

Докато го наблюдаваше, Тес си даде сметка, че все още не познава много добре човека, скрит зад значката. Онази вечер, когато той я бе откарал вкъщи, успя да зърне нещичко. Музикалният му вкус, духовната му ориентация, чувството му за хумор, макар и малко странно... а сега искаше да знае повече. Десет часа са напълно достатъчни като начало - стига, разбира се, да не заспи. Клепачите ѝ вече тегнеха неудържимо. Изтощението от последните няколко дена най-сетне си казваше думата. Тя се помести в седалката, облегна се в ъгъла до прозореца и каза:

- И как става така, че само да решиш, можеш да скочиш на който си искаш самолет? - Дяволитата ѝ усмивка отново се беше върнала. - Няма ли някой у вас, заради когото да ти размажа топките, както ти ми даваш наставления за Ким?

Райли отлично знаеше какво има предвид тя.

- Съжалявам, обаче не съм женен.

- Разведен, може би?

- И това не съм. - От погледа ѝ му стана ясно, че ще се наложи да дообясни. - С работа като моята постоянни партньори се намират доста трудно.

- Съгласна съм. Щом с работа като твоята можеш да скачаш на случайни самолети с момичета, които едва познаваш... и на мен не би ми било приятно съпругът ми да го прави непрекъснато.

Той се зарадва, че тя му предостави нишка за смяна на темата.

- Като си говорим за съпрузи, как стоят нещата при теб? Какво стана с Дъг?

Меките черти на лицето ѝ се изопнаха. В очите ѝ проблесна съжаление и може би намек за неутихнал гняв.

- Това беше грешка. Бях млада... работех с баща ми. Археологията не е сред професиите, осигуряващи богати социални контакти. Работата ни е доста затворена. А когато се запознах с Дъг, той беше бляскав, самоуверен тип от шоубизнеса. Харизматично копеле си е той, не може да му се отрече, и аз, не знам... вероятно просто му се поддадох... Моят баща беше известна личност, прочут в своята област, но паралелно с това бе и прекалено сериозен - имам предвид, по-скоро мрачен. И маниак на тема контрол. Имах нужда да се откъсна от неговото влияние. А Дъг просто се оказа под ръка. И ми показа бляскавата страна на живота.

- А ти си падаш по блясъка, така ли?

- Не точно... Е, може би мъничко. Както и да е. Когато ходехме на срещи, той много се радваше, че аз също имам своя кариера. Проявяваше голям интерес към нея. Но когато се оженихме, той като че ли само за една нощ се промени. Започна да ме контролира дори още повече, отколкото баща ми. Все едно бях негова собственост, все едно бях някаква колекционерска рядкост, която той държеше да има на лавицата вкъщи. Бях вече бременна с Ким, когато си дадох сметка, че съм допуснала огромна грешка. И точно затова приех предложението на баща ми да го придружа на едни разкопки в Турция.

- Където си се запознала с Уилям Ванс, нали?

- Точно така - кимна Тес. - Заминах там, за да имам време да размисля върху ситуацията, а когато се върнах, установих, че той си е намерил любовница, при това най-баналната от всички.

- С момичето от прогнозата за времето ли?

- Почти - засмя се приглушено тя. - Неговата продуцентка. Та така станаха нещата. Аз просто го напуснах.

- И си върна моминското име.

- В нашата работа това никак не е зле. А и изобщо не исках името на онова мекотело да бъде свързвано с моето.

Клепачите ѝ отново натежаха. Очевидно тялото ѝ вече плачеше за сън. Неговото също.

Отправи към него поглед, пълен с нежност и топлота. След няколко мига той само каза:

- Благодаря.

- За какво?

- За всичко.

Тя се приведе, целуна го нежно по бузата, а после се отдръпна. Звездите в смрачаващото се небе навън бяха толкова близо, че само да протегнеше ръка човек и можеше да ги докосне.

Тес свали капачето на прозореца, обърна се и затвори очи. Не след дълго потъна в ласките на съня.