Реймънд Хури - Последният тамплиер

54.

Когато Tec и Шон Райли затрополиха по металната стълба на самолета на летище „Даламан", беше ранен следобед. И двамата се чувстваха скапани. Няколкото часа сън по време на дългия трансатлантически полет, им беше помогнал донякъде, но и двамата се нуждаеха от здрав сън, в истинско легло, преди да се отправят към неизвестността. За съжаление обаче не разполагаха с време за подобен лукс.

Вместо да си отспят, те бяха увеличили умората си с още три часа чакане на аерогарата в Истанбул, за да хванат самолет за южното крайбрежие на Турция, откъдето беше най-подходящо да започнат пътешествието си навътре в сушата.

Райли беше прекарал част от трите часа престой в Истанбул на мобилния си телефон. Първо сведе новата информация на партньора си Ник Джордано, а после проведе разгорещен разговор с шефа си Джансън, който продължаваше да има съмнения относно правилността на прибързаното му решение да придружи Тес до Турция, питайки се дали е нямало да бъде по-добре просто да ѝ подкара задника към Федерал Плаза.

Останалата част от времето си той посвети на местния офицер за свръзка на ФБР Ведат Ертугрюл, който бе пристигнал да ги посрещне още в Истанбул, за да улесни влизането на Райли в страната без обичайния паспорт. Той потвърди, че засега нито една от митниците на Турция не е докладвала за влизането на Ванс, след което продължи с доклада за организираната снабдителна и логистична поддръжка.

ФБР не разполагаше с постоянен агент в Турция. Най-близкият филиал на Бюрото се намираше в Атина, за да помага на полицията в разследването на наскорошните терористични актове. На този етап отношенията на САЩ с правителството на Турция можеха да се определят в най-добрия случай като обтегнати, благодарение на продължаващия хаос в Ирак.

Ертугрюл увери Райли, че ако се налага, може да му уреди полицейски ескорт, който да ги очаква в Даламан. Райли отказа предложението, защото изобщо не му се искаше се разправя нито с езикови бариери, нито с местната бюрокрация. Само помоли Ертугрюл да направи всичко възможно да уведоми властите там за тяхното присъствие. Той щеше да поддържа връзка с тях и да извика подкрепления, ако се наложеше, макар дълбоко в себе си да подозираше, че вероятно щеше да му се наложи да се справя сам.

Райли бе използвал престоя в Истанбул и за да си осигури малко по-подходящо облекло. В ръката си вече държеше торба, в която се намираха работните му дрехи и временните документи, с които Ертугрюл го беше снабдил вместо паспорт. Торбата съхраняваше също така и сателитен телефон, който му бе даден от техния офицер за свръзка. Чрез него и чрез станцията на Министерството на отбраната в Хавай, той щеше да поддържа връзка с останалата част от света, независимо в кое затънтено кътче на планетата го запратеше това приключение.

Освен всичко изброено вътре се мъдреше и неговият браунинг, за който Ертугрюл бе така добър да го снабди с допълнителни пълнители.

Тес пък се възползва от престоя им в Истанбул, за да се обади в дома на леля си и да говори с майка си и дъщеря си. Разговорът ѝ определено беше труден. Ким ѝ липсваше, а болката ѝ се увеличи още повече, когато чу гласа на дъщеря си по телефона. Успокоението ѝ бе, че детето си прекарва много добре в Аризона. Далеч по-мъчително обаче бе да обясни на майка си какво е намислила. Положи максимални усилия да я успокои, а накрая дори прибягна до името на Райли, но за съжаление този факт притесни Айлийн още повече.

Защо ще я придружава агент на ФБР, щом изобщо не е опасно? Тес си измисли някакво извинение, че е тук само като страничен експерт, а после използва включването на високоговорителите на летището, за да се извини, че не чува и затвори телефона. След като го направи, се почувства отчайващо зле. Но после си даде сметка, че каквото и да кажеше на майка си, само фактът, че е в чужбина, беше достатъчен, за да изправи Айлийн на нокти.

Онова, което обаче почти не забеляза, бе мъжът с жълтеникавите очи, който случайно се блъсна в нея, докато Тес си проправяше път към дамската тоалетна след злополучния разговор с майка си. Беше съборил чантата с колелцата от ръката ѝ, но после любезно се наведе, за да я вдигне, и се отдалечи, едва след като се увери, че дамата е добре.

Определено забеляза, че мъжът вони на цигари, но тя знаеше, че повечето мъже в Турция пушеха. И въобще не обърна внимание на миниатюрното черно кръгче, с размерите на дребна монета, което той прикрепи към едно от колелцата на дъното на чантата ѝ.