Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Не. Това стана, преди прозакът да се превърне в заместител на аспирина.

Тя се замисли, след което попита:

- Ти ходил ли си на преглед?

- В моята работа сме длъжни да преминаваме психо-прегледи на всеки шест месеца.

- И...?

- Засега не са открили нищо нередно.

- Хубаво - кимна Тес. - Защото аз също не виждам подобни признаци.

- Не виждаш ли?

- Виждам нещо в очите ти - прошепна тихо тя. - Виждам някаква дистанцираност, сякаш изведнъж издигна стена между нас, като че ли криеш нещо. Отначало си мислех, че това е твоят начин на действие - нали се сещаш, на човека със значката, на сериозния, непреклонен тип. Но разбери едно, случилото се не означава, че същото ще стане и с теб!

- Ами ако все пак стане? Вече минах по този път и видях как това се отрази на майка ми. Затова не бих подложил нито теб, нито който и да било друг, когото обичам, на подобно изпитание!

- И затова си решил да се изолираш от целия свят?! Стига, Шон! Все едно да ми заявиш, че не трябва да бъдем заедно, защото баща ти е починал от рак! Кой може да знае какво ще се случи някога с него? Просто продължава да си живее живота и да се надява всичко да се развие добре!

- Обаче не всеки се събужда една сутрин и решава да си пусне куршум в главата. Проблемът е, че виждам в себе си част от него. Когато го направи, той не беше много по-стар, отколкото съм аз сега. Понякога, когато се гледам в огледалото, виждам не себе си, а него - неговото изражение, неговият поглед, и това ме плаши не на шега!

Тя поклати безсилно глава и отбеляза:

- Нали каза, че твоят свещеник ти е помогнал да преодолееш загубата?

Райли кимна отнесено и отвърна:

- Моят баща не беше особено религиозен. За него вярата нямаше място в този свят, а майка ми - тя вървеше по неговите стъпки, защото и без това не беше особено духовна личност. След като той почина, тя се затвори в себе си. Напълно. Аз не можех да проумея защо той го направи, как не се усетихме, че наближава нещо подобно, как не успяхме да го спрем. Майка ми се превърна в пълна развалина. И накрая започна да прекарва все повече време с нашия енорийски свещеник, който постепенно заговори и на мен. Той ми помогна да разбера защо нито един от нас не трябва да се обвинява за случилото се и ми показа другата страна на живота. Така църквата се превърна мое убежище и аз никога не мога да го забравя.

Тес се надигна решително и отбеляза:

- Знаеш ли? Благодаря ти много за загрижеността и предупреждението - изключително благородно от твоя страна, обаче трябва да знаеш, че това въобще не ме плаши! Ти държеше аз да го знам и сега го знам. И това ми стига. Ала не смятам, че можеш да продължаваш в този дух, не смятам, че можеш да позволиш на нещо, което вероятно никога няма да ти се случи, да провали целия ти живот! Защото, ако продължиш, сам ще го превърнеш в сбъднало се пророчество. Ти не си той, разбра ли?! Трябва да го оставиш в миналото, да си живееш твоя живот! А ако не се получи, значи някъде си сгрешил. Много!

- Това е моят живот. Това правя.

- Е, може отвреме навреме да правиш и нещо друго - усмихна се отново тя. - Като например да си затвориш устата и да ме целунеш!

Погледът на Райли се плъзна по лицето ѝ. Тя се опитваше да проумее живота му, да му вдъхне оптимизъм. Усети как в него се надига нещо познато, нещо, което бе започнал да разпознава, само когато беше около нея - чувството, че е жив.

Приведе се към нея и я придърпа плътно към себе си.

Когато двете фигури на екрана се приближиха една до друга, сиво-сините им топлинни отражения се сляха в една безформена буца. Приглушените гласове вече бяха изчезнали, заменени от задъханите звуци на смъкващи се дрехи и на тела, които се движат в синхрон.

Де Анджелис хвана с две ръце топлата чаша кафе и се загледа отегчено в екрана. Бяха паркирали на скалата, надвиснала над полянката, където Тес и Райли бяха разположили нощния си лагер. Задната врата на бежовия лендкрузър беше отворена и отвътре се виждаха два екрана, проблясващи в мрака.

Единият от екраните беше на лаптоп, от който излизаше кабел, свързващ го с инфрачервена термална камера за наблюдение, поставена на триножник и обхващаща цялата долина под себе си. На втори триножник се мъдреше параболичен насочен микрофон. Другият екран принадлежеше на системата за глобално позициониране. Той проблясваше, сочейки местонахождението на проследяващото устройство, прикрепено тайно под пътническата чанта на Тес.

Свещеникът се обърна и огледа тъмната долина под себе си. Изпита приятно задоволство. Всичко беше под контрол, а точно така му харесваше най-много. Вече бяха много близо и ако имаха късмет, като нищо щяха да изпреварят Ванс. Де Анджелис все още нямаше представа накъде са се запътили - би предпочел да разполага и с аудио връзка в колата им, но засега не им се беше предоставила възможност за поставяне на подслушвателно устройство. Не че имаше някакво значение.