Реймънд Хури - Последният тамплиер

Накъдето и да се бяха запътили, той беше по петите им и ще ги причака, за да им го измъкне от ръцете.

Това беше лесната част. По-трудната беше какво да прави с тях, когато всичко приключи.

Де Анджелис огледа още веднъж екрана пред себе си, след което изхвърли остатъците от кафето си в храстите.

Засега не възнамеряваше да се тормози по този въпрос.

55.

Когато Tec се събуди, светлината на деня вече проникваше през стените на палатката. Тя протегна сънливо ръка, но напипа само празно място. Беше сама в спалните чували, които бяха свързани заедно. Седна, спомни си, че е гола и се присегна към дрехите си.

Когато се показа навън, слънцето беше по-високо, отколкото очакваше. Погледна си часовника и разбра защо. Беше девет часа и слънцето се намираше почти по средата по пътя си в ясното, чисто небе.

Примижа, огледа се и откри Райли, изправен до паджерото, разсъблечен до кръста. Бръснеше се, използвайки топлата вода от походната кана.

Когато се приближи, той се обърна и я посрещна с думите:

- Кафето е готово.

- Този ваш Ертугрюл ми харесва все повече и повече - удиви се тя, разглеждайки вдигащия пара термос. Наситеното ухание на черното кафе изостри сетивата ѝ. - Вие очевидно умеете да пътувате със стил.

- А ти си мислеше, че парите от данъците ти отиват напразно!

Той изтри пяната за бръснене от лицето си и се приведе, за да я целуне. Тес отново зърна малкото, дискретно сребърно кръстче, което висеше на тънка верижка на врата му. Хората в наши дни вече не носеха често подобни неща. Тес усети, че кръстчето излъчва някакво древно очарование, което я развълнува. Досега никога не бе смятала, че ще хареса този символ, но сега, на неговите гърди, той изглеждаше някак си различно. Пасваше му, беше неразривна част от самото му същество.

Не след дълго джипът отново беше на път. Изяждаше дупките и издутините на пътя, водещ ги все по-навътре в сушата. Минаха покрай няколко изоставени къщи и малка ферма, а после завиха и замениха тесния път с още по-тясна горска пътечка, виеща се нагоре по стръмния сипей.

Подминаха малка горичка с балсамови дървета, в която млад селянин събираше уханна смола. Веднага след това пред очите на Тес изникна планината и тя усети надигащото се в гърдите ѝ вълнение.

- Ето там, виждаш ли? - извика тя и посочи към билото в далечината с ясно очертан, симетричен профил. - Там е! Двойната гърбица на хребета Кенджик. - Очите ѝ се плъзнаха жадно по бележките и картата в скута ѝ, докато ги сравняваше с изгледа пред тях. - Стигнахме! Селото трябва да се намира в долината от другата страна на тези планини.

Пътеката навлизаше с гъста борова гора и когато накрая излязоха от нея, завиха покрай ниско хълмче, откъдето джипът без всякакво усилие се понесе нагоре към хребета.

Не беше очаквала точно това. Гледката се стовари отгоре ѝ като ковашки чук. Там, точно пред тях, закътано в долината между два зелена склона с гъсти борови гори, се простираше огромно езеро.

56.

Тес замръзна на място, втренчена пред себе си. После хвана дръжката на вратата и изскочи от джипа, още преди да беше напълно спрял. Втурна се към ръба на хребета и зяпна неразбиращо. От единия до другия край на долината се простираше тъмно, спокойно проблясващо под слънчевите лъчи планинско езеро.

- Не разбирам - отрони тя. - Би трябвало да е тук.

- Сигурно някъде сме завили погрешно - обади се Райли.

- Изключено! - извика Тес, докато мисълта ѝ продължаваше да преповтаря всяка подробност от пътуването, всеки знак, който бяха забелязали по пътя. - Всичко си пасваше! Просто тръгнахме по неговия маршрут, описан в писмото. Би трябвало да е някъде тук!

Отказвайки да приеме безспорната си грешка, тя навлезе в горския гъсталак и излезе в друг край на хребета, за да огледа обстановката по-добре. Райли я последва.

Езерото се простираше до края на долината вдясно от тях. Противоположният му край беше скрит сред гъстата гора отсреща. Тес продължаваше да се взира в спокойните води, неспособна да повярва на очите си.

- Просто не разбирам!

- Трябва да е някъде тук. Вероятно сме объркали нещо по пътя.

- Добре де, ама къде? - обърна се раздразнено към него тя. - Вървяхме точно по неговото описание, чак до двойния хребет! - После сведе отново поглед към картата и заяви: - А това езеро даже не фигурира тук!

После вдигна поглед към него и въздъхна отчаяно. Той я прегърна и каза:

- Виж сега, близо сме. Сигурен съм! Пътуваме вече часове наред. Какво ще кажеш да намерим някое градче или село, за да похапнем свястно? И когато се настаним удобно, пак ще прегледаме бележките ти.