Реймънд Хури - Последният тамплиер

57.

Старецът вече се чувстваше много по-удобно, седнал до Райли, който провираше джипа внимателно по неравната пътека надолу, докато накрая достигнаха брега на езерото.

Наистина беше огромно. Водната повърхност беше гладка и прозрачна като стъкло. В другия край съзряха цяла поредица от стълбове, някои електрически, други телефонни, и Райли предположи, че сигурно някъде там има и път.

Високо нагоре се виеше друга дълга редица стълбове, излизащи от самия язовир, прекосяващи северния хребет и отправящи енергията му към цивилизацията. Но като се изключеше изкуственото езеро, цивилизацията не беше успяла да достигне тази местност. Горите и планините, високите планински върхове наоколо, както и като цяло не особено приветливият терен, изглеждаха точно така, както са ги видели и рицарите тамплиери, минали по този път преди седемстотин години.

Пред тях се извиси язовирната стена. Вече не по-малко нетърпелив от Тес да достигне крайната им цел, Шон Райли натисна педала на газта и се спусна по хубавия път, опнал се по горната част на масивната бетонна конструкция. Вляво от тях язовирната стена се спускаше поне шестдесет метра надолу. В другия край на пътя се виждаше станцията и поддръжка на съоръженията, към която ги водеше старецът.

Докато напредваха по пътя, Райли не пропусна възмож ността да огледа обстановката. Не се забелязваха никакви признаци на живот, въпреки че не можеше да бъде сигурен, тъй като горската растителност бе много гъста, а сенките ѝ представляваха идеално убежище за всеки, който не искаше да бъде видян. Откакто бяха навлезли в последната фаза на пътешествието, той бе започнал да си отваря очите на четири, но досега не бе зърнал нищо, подсказващо за външни посетители. Вероятно положението щеше да бъде по-различно в разгара на туристическия сезон, но точно сега като че ли бяха сами.

Не че подобни заключения успокояваха агента. Ванс бе доказал, че винаги е една крачка пред тях, а освен това бе демонстрирал упорита решителност и неотклонност в преследването на целта си.

Той със сигурност беше някъде тук. Наблизо.

Използва времето, докато пътуваха към язовирната станция, за да попита стареца дали и някой друг не го е питал за селото на дъното. След период на чудата езикова акробатика той схвана, че старият човек не е виждал никого, който да пита за това място. Може пък този път по изключение те да са с една крачка напред. Но за всеки случай, преди да паркира джипа пред малката станция, той отново огледа околността.

Отпред бе паркиран ръждясал бял фиат. От другата страна като че ли също идваше път. Изглеждаше равен и относително нов.

- Ако това е път - обърна се той към Тес, - щяхме да пристигнем за двойно по-кратко време.

- Когато приключим задачата си тук, нищо не ни пречи да си тръгнем по него - ухили му се тя.

Настроението ѝ се беше променило коренно, когато се обърна към него и после скочи след стареца, който вече поздравяваше някакъв по-млад мъж, появил се точно в този момент от станцията.

Райли реши да изчака за малко в колата, докато я наблюдаваше как крачи с дългите си крака към двамата местни жители. Непоправима е! В какво, за бога, се забърквам, като се хванах с тази жена?! Беше ѝ предложил да съобщят за местонахождението си и да изчакат пристигането на екипа специалисти, които щяха да се справят по-лесно със задачата, като я увери, че ще направи всичко възможно откритието да бъде на нейно име.

Без да ѝ трепва окото обаче, тя махна с ръка, отказвайки предложението му, като го помоли да изчака още мъничко. И въпреки онова, което му подсказваше опитът и здравият му разум, той отстъпи, прекланяйки се пред напора па нейния ентусиазъм.

Тя бе решила да извърви лично целия път. Дори бе настояла засега Райли да не припарва до сателитния телефон, докато тя самата не се увери точно за какво става въпрос.

Тес вече разговаряше оживено с младия човек - инженер на име Окан. Той беше дребен и хилав мъж с гъста черна коса и забележителни мустаци, а ухиленото му изражение подсказа на Райли, че чарът на Тес вече е започнал да действа и че неохотата на човека да им сътрудничи постепенно се стопява. Окан знаеше малко английски, което си беше направо благословия.

Агентът от ФБР наблюдаваше как Тес обяснява, че те са археолози с интерес към старите църкви, особено онези, които се намират на дъното на новите язовири. Инженерът на свой ред разказа, че долината е била залята през 1973 година - две години, след като картата на Тес е била отпечатана. И сега този язовир осигурявал по-голямата част от електричеството за благоденстващото южно крайбрежие на Турция.