Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Е, кого ще си харесаме сега? Някакви предпочитания?

Райли огледа колегите си и реши да говори от тяхно име:

- Този случай е доста по-сложен от обичайните. Първото, което ни хрумва, е списък за пазаруване.

Кражбите на произведения на изкуството, особено когато става въпрос за известни предмети, обикновено се извършваха по предварителна поръчка на колекционери, които изгаряха от желание да ги притежават, въпреки че никога не биха ги показали пред никого. Но още от мига, в който беше прекрачил музея, агент Райли бе изхвърлил тази версия като неправдоподобна. „Списъците за пазаруване” обикновено се възлагаха на изключително умни крадци. А язденето на коне насред Пето авеню със сигурност не беше работа на умни хора. Нито причинения хаос, а още по-малко пък - публичната екзекуция на пазача.

- Мисля, че по този въпрос все още сме на първа позиция - продължи той. - Предварителната оценка на про-файлърите също потвърждава подозренията ни, че зад тази история има нещо повече от обикновено ограбване на музея. Ако човек просто иска да се сдобие с предметите, избира тихо, дъждовно утро в средата на седмицата, злиза преди тълпите, изважда си узито и си взема онова, което си е решил. Колкото по-малко хора го видят, толкова по-малък е и рискът. Обаче нашите типове избират най-многолюдния, най-строго охранявания момент, за да извършат нападението. Сякаш са искали да ни се присмеят, да ни покажат колко сме некадърни. Вярно е, че са си тръгнали и със значителна плячка, но освен това смятам, че са искали да ни кажат нещо по-важно.

- Какво например? - попита Джансън.

- Знам ли - сви рамене Райли. - Работим по въпроса.

Заместник-директорът се обърна към Блекбърн:

- Вие съгласни ли сте с агентите?

Роджър Блекбърн кимна:

- Нека да го кажем така - които и да са тези типове, те не са обикновени аматьори. Направили са всичко онова, за което онези магарета, дето по цял ден висят пред компютърните си игри, си фантазират. Просто са пренесли играта в реалния живот. Надявам се да не положат началото на нова мода сред крадците. Но освен това и аз смятам, че в тази работа има нещо много повече, отколкото размахването на хладните оръжия.

Джансън погледна обратно към Райли и отбеляза:

- Е, очевидно и това бебче ще бъде ваше.

Шон Райли го погледна и мълчаливо кимна. „Бебче" надали беше подходящата дума, с която би определил този случай. По-скоро си имаха работа с хиляда килограмова горила, която, откъдето и да я погледнеше, си беше изцяло негова грижа.

Срещата беше прекъсната от появата на слаб, незабележителен с нищо мъж, облечен с кафяв костюм от туид. Том Джансън се изправи от стола си и протегна мечешката си лапа, за да се ръкува с новодошлия.

- Монсиньор, много се радвам, че успяхте да дойдете навреме. Моля, седнете! Колеги, позволете ми да ви представя монсиньор Де Анджелис. Обещах на архиепископа, че ще му позволя да присъства на нашите съвещания и да ни помага, с каквото може.

След това Джансън продължи да представя Де Анджелис на насъбралите се агенти. По принцип беше крайно необичайно външни лица да бъдат допускани на съвещания от подобен характер, ала апостолическият нунций, посланик на Ватикана в САЩ, бе подбрал на кого точно да се обади, за да го уреди.

Доколкото Райли успя да прецени, свещеникът беше в средата на четиридесетте. Имаше безупречно подстригана тъмна коса, която оплешивяваше на равномерни дъги при слепоочията, а над ушите бе изпъстрена със сребърни нишки. Стъклата на очилата му със стоманени рамки бяха леко зацапани. Скромно и с блага усмивка той се ръкува с всеки от агентите, докато изслушваше името и заемания от него пост в Бюрото.

- Моля ви, не ми позволявайте да ви прекъсвам! - отбеляза свещеникът и седна.

Джансън поклати глава, с което му даде да разбере, че въобще не ги прекъсва.

- Засега доказателствата не ни подсказват нищо, отче. На този етап просто си разменяме мисли относно възможните кандидати за извършители на обира, като се стараем да не проявяваме абсолютно никакви пристрастия. Чисти хипотези с една дума.

- Разбирам - кимна Де Анджелис.

Заместник-директорът се обърна отново към Райли, който въведе набързо свещеника в ситуацията до момента.

- Тъкмо си говорехме, че тук има нещо много повече от обикновен обир на музейни експонати. Начинът, по който е проведен, времето, избрано за него, подсказват, че става въпрос за нещо по-важно от традиционния въоръжен обир.

Де Анджелис присви устни, очевидно обмисляйки чутото, след което отново каза: