Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Отзад има ли някой? - изръмжа той.

Люсиен побърза да заклати глава наляво-надясно и изрече:

- Mais non, mais non, voyons 21, само аз съм!

Не стига всичко останало, ами и копелето имаше гадния навик да повтаря по няколко пъти превзетите си френски думи. Сигурно им е национална черта.

- Не те очаквах... Ти не ми каза, че...

- Затвори си мръсния плювалник! - сряза го Гюс. - Имам нещо за теб! - Ухили се и добави: - Нещо много специално!

И от вътрешния си джоб Гюс измъкна хартиена торба, която постави тържествено на масичката. После хвърли отново поглед към витрината, за да се увери, че никой случаен минувач не ги гледа, и извади нещо от торбата. Нещото беше увито на свой ред във вестник. Започна бавно да го развива и докато го развиваше, не откъсваше очи от Люсиен.

В следващия миг Люсиен зяпна и очите му блеснаха. Пред него стоеше тежък, инкрустиран със скъпоценни камъни златен кръст, с дължина петдесетина сантиметра, умопомрачителен в изработката си.

Гюс го постави върху парчето вестник на масичката. И след това чу просъскването, когато Люсиен си поемаше дълбоко въздух.

- Mon dieu, mon dieu! 32- провлече французинът, вдигна очи към Гюс и по тясното му чело автоматично изби пот.

Поне тук бе напълно прав.

После отново сведе поглед. Гюс последва примера му и едва в този момент забеляза, че вестникът бе отворен точно на снимката от обира в музея.

- Ама това е от...

- Аха! - ухили се самодоволно Гюс. - Бива си го, нали? Уникат, при това истински!

- Ама това е прекалено компрометирано - започна да криви уста французинът. - Хайде де, Гюс, не можеш да ме накараш да го пипна!

Не че Гюс държеше особено много Люсиен да пипа плячката - просто искаше той да го продаде. И не разполагаше с никакво време да чака някакво си наддаване. Последните шест месеца се бяха оказали изключително неприятни за него на конните надбягвания. Вярно, че и преди беше попадал в подобни финансови дупки, но никога досега не беше попадал в дупката на точно тези хора, които го бяха хванали за гушата.

През по-голямата част от съзнателния му живот, или поне от онзи момент нататък, откакто бе израснал по-едър и по-силен от своя старец, и бе смазал от бой дъртия пияница, хората по принцип се страхуваха от него. Но точно сега, при това за първи път Гюс разбра какво означава да се страхуваш от други хора. Хората, които държаха пазара на дълговете от хазарт, бяха в съвсем различна лига от всички останали, които той познаваше. И щяха да го убият толкова лесно и безпроблемно, колкото той би стъпкал хлебарка.

Иронията в случая бе, че същите тези конни надбягвания му бяха предоставили и начин за изход от ситуацията. Именно чрез тях се бе запознал с онзи тип, който го вкара в групата за обира на музея. И ето го сега тук, въпреки че бе получил ясни инструкции да не продава каквото и да било от плячката си поне шест месеца.

Да вървят по дяволите с техните инструкции! Той се нуждаеше от пари, при това се нуждаеше от тях сега!

- Виж какво, да не ти пука откъде е! - заповяда Гюс на Люсиен. - Твоята работа е да се погрижиш къде точно да отиде и за колко.

Люсиен изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инфаркт.

- Ама не... Чуй ме, Гюс, това е напълно невъзможно! Абсолютно невъзможно! Прекалено горещо е, за да го пипаме още сега! Би било истинска лудост...

Гюс стисна французина за гърлото и го дръпна към себе си през масичката, която проскърца заплашително. Приближи лицето си на милиметри от това на Люсиен и просъска:

- Не ми пука какво е, ако ще да е термоядрено горещо, мамицата му! Има си хора, които колекционират подобни лайна, и ти знаеш много добре къде да ги намериш!

- Прекалено скоро е!

Гюс го пусна и французинът падна назад на мястото си.

- Не ми ги приказвай, сякаш съм някакъв умствено изостанал! - изрева огромният мъж. - За подобни неща винаги ще бъде прекалено скоро! Подходящият момент никога няма да дойде! Така че, нищо не го бърка да бъде и сега! Освен това ти самият отлично знаеш, че си има хора за всичко, и че има такива, които ще го купят заради това, което е и откъдето е дошло! Болни копелета, които ще платят цяло състояние, само за да могат после да си правят чекии, като си го гледат заключено в сейфовете! Единственото, което се иска от теб, е да ми намериш едно такова копеле и да го сториш бързичко! И въобще не си и помисляй, че можеш да ме преебеш с цената! Ти си вземаш твоите десет процента, а десет процента от нещо безценно надали си струва да отидат на бунището, нали така?!