Реймънд Хури - Последният тамплиер

Райли прекрасно разбираше, че шефът му не изгаря от нетърпение да усложнява последните месеци преди пенсионирането си с толкова особен и шумен случай. Медиите буквално се бяха нахвърлили върху историята - и с пълно право. Защото вече не ставаше въпрос за рутинен обир, а за добре организирано и изпипано нападение. Нюйоркският елит беше обстрелван с автоматични пистолети. Съпругата на кмета беше взета за заложничка. Пред очите на всички беше убит човек - при това не просто застрелян, а обезглавен, и не в задния двор на някой близкоизточен диктатор, а в центъра на Манхатън, на Пето авеню. В пряко предаване по телевизията.

Райли премести поглед от Том Джансън към държавното знаме и емблемата на ФБР на стената зад него, а после отново към заместник-директора, който се облакъти на бюрото си и изду огромните си гърди, поемайки си въздух.

- Когато хванем тези копелета, няма да пропусна да им се скарам колко са били несъобразителни да го направят точно сега - предложи усмихнато той.

- Гледай да не забравиш! - кимна Джансън и прониза с поглед своя екип, който се беше събрал при него. - Мисля, че няма смисъл да ви казвам колко телефонни обаждания съм получил досега и от колко високо са били те! Кажете ми докъде сме стигнали!

Райли погледна колегите си и те му кимнаха да поеме щафетата.

- Първоначалните заключения на криминолозите засега не ни насочват към нищо. Тези типове не са ни оставили кой знае колко за себе си, освен няколко гилзи и конете. Момчетата от екипа за събиране на доказателства вече си скубят косите, че нямат върху какво да стъпят.

- Като никога - вметна Джордано.

- Както и да е. Гилзите подсказват, че са стреляли с автоматични пистолети „Кобрей" и с малки узита. Родж, нали твоите момчета вече са се заели с този въпрос?

Роджър Блекбърн се прокашля. Той беше истинска природна стихия, която наскоро бе завършила с разгрома на най-голямата мрежа за трафик на наркотици в Харлем, в резултат на което бяха извършени над двеста ареста почти едновременно.

- Да. Става въпрос за най-обикновени играчки за фукане. Вече сме се заели с издирването на източника им, но лично аз не бих разчитал на това. Не и точно в този случай. Дълбоко се съмнявам, че онези типове са ги поръчали по интернет.

Джансън кимна и попита:

- Ами конете?

- Засега нищо - отново пое топката Райли. - Сиви и кестеняви скопени жребци, напълно обикновени. В момента ги съпоставяме със списъците на откраднатите коне, а освен това проверяваме произхода на седлата, но засега...

- А следи от жигосване или чипове?

На фона на петдесетте хиляди коне, които ежегодно изчезваха из цялата страна, необходимостта от идентификационни знаци по тях ставаше все по-голяма. Най-популярният метод беше студеното жигосване - поставяне на знак със замръзнало желязо, което променя оцветяващия пигмент на съответните клетки, в резултат на което на определеното място израстват бели косми вместо цветните. Другият, не толкова обичаен засега метод, включваше използването на хиподермична игла, с която под кожата на животното се вкарва миниатюрен чип с програмиран в него уникален номер.

- Никакви чипове - отговори Райли. - Но решихме, че няма да е зле да ги сканираме повторно. Тези чипове са толкова миниатюрни, че, ако не знаеш точно къде да търсиш, надали ще ги откриеш лесно. Добрата вест е, че са били подложени на студено жигосване, но после върху старата дамга е поставена нова, така че нищо не може да се разбере. Момчетата от лабораторията са на мнение, че може и да открият оригиналната маркировка, ако успеят да разделят отделните степени на жигосване.

- А как стои въпросът с доспехите и средновековното им снаряжение? - обърна се Джансън към Амелия Гейнс, която отговаряше за тази част от разследването.

- Ще ни трябва повечко време - отговори тя. - Типичните източници за подобно снаряжение са шепа специалисти, разпръснати из цялата страна, да не говорим за мечовете, които са си истински, а не просто театрална бутафория. Мисля, че точно оттам ще настъпи и първият пробив.

- Значи тези типове просто са се изпарили ей така, в нищото, а? - огледа всички Джансън, очевидно губещ търпение.

- Вероятно са ги чакали коли. Недалече от мястото, където са оставили конете, има два изхода от парка. Продължаваме да търсим очевидци, но засега нищо - обади се Джордано. - Били са четирима, разделили са се и са излезли от парка в пълен мрак.

Заместник-директорът се отпусна на стола си и кимна мълчаливо. Очевидно се опитваше да си събере мислите и да подреди разнородните парчета информация, с която разполагаха до този момент.