Реймънд Хури - Последният тамплиер

Де Анджелис нагласи очилата си и разгледа подробно снимката.

- Съжалявам, но нямам никаква представа каква е тази... машина. Вероятно има стойност единствено като инженерно достижение. Всеки обича да се перчи с гениалността си - дори, както виждам, и братята ми, които са избирали експонатите за изложбата.

- В такъв случай може би бихте могъл да ги попитате. Нищо чудно да ни насочат към нещо... Знам ли, може би някой колекционер, който е разпитвал за това...

- Непременно ще проверя.

Джансън се огледа.

- Добре, народе - кимна той, подреждайки листите си. - Хайде да изхвърлим тези откачалници от бизнеса!

Докато останалите се изнизваха от кабинета, Де Анджелис се отправи към Шон Райли и му стисна ръката.

- Благодаря ви, агент Райли. С вас мисля, че сме в добри ръце.

- Ще ни паднат в ръцете, отче. Все някъде нещо ще се пропука.

Очите не католическия свещеник го изучаваха внимателно. Накрая той изрече:

- Можете да ме наричате Майкъл.

- Предпочитам да се придържам към „отче", ако нямате нищо против. Нещо като стар навик, от който трудно се отказвам.

- Вие сте католик? - изуми се Де Анджелис.

Райли кимна.

- Практикуващ? - попита свещеникът, но веднага сведе очи. - Извинете, подобни въпроси не се задават. Предполагам, че също можете да го наречете стар навик, от който трудно се отказвам.

- Няма проблеми. А отговорът ми на вашия въпрос е „да".

Де Анджелис не направи никакъв опит да прикрие задоволството си.

- Знаете ли, в много отношения работата ни си прилича. И двамата помагаме на хората по линия на греховете им.

- Възможно е - усмихна се агентът. - Но не съм убеден, че на вас ви се налага да се изправяте пред същия калибър грешници, каквито ние срещаме тук.

- Прав сте. И нещата действително са доста притеснителни. - Направи пауза, после вдигна очи към Райли и добави: - Което прави нашата работа още по-необходима и важна.

Монсиньорът забеляза, че Джансън гледа към него - очевидно го викаше.

- Имам ви пълно доверие, агент Райли. Сигурен съм, че ще ги откриете - отбеляза мъжът със свещеническата якичка и се отдалечи.

Райли се загледа след него, а когато свещеникът излезе от стаята, агентът взе принтираната снимка, която лежеше на масата. Докато я връщаше обратно в папката си, погледът му се плъзна неволно по нея. В ъгъла на снимката, който беше прекалено неясен поради тесния обхват на охранителните камери на музея, той забеляза фигурка, сгушена зад един шкаф, надничаща ужасено по посока на ездача. От самата видеолента Райли вече знаеше, че това е русата жена, която бе забелязал да си тръгва от музея онази вечер. Представи си какво е преживяла, колко ужасена се е чувствала и внезапно усети, че мисли за нея.

Постави снимката обратно в папката. На излизане от кабинета си спомни определението, което шефът им беше използвал за извършителите.

Откачалници.

От това въобще не му стана по-леко.

Достатъчно трудно си беше да отгатнеш мотивите, скрити зад престъпленията на нормалните хора. А да влезеш в умовете на ненормалните си беше направо невъзможно.

11.

Клайв Едмъндсън бе доста блед, но не изглеждаше особено страдащ, което изненада не малко Tec, застанала до леглото му в болницата.

Знаеше, че един от конете го бе съборил със задницата си и Клайв бе паднал на пода, а в последвалата паника се бе сдобил с три счупени ребра. Въпросните ребра се намираха в прекалено опасна близост до белите дробове, затова, като изхождаха от възрастта му, от общото му здравословно състояние и от предпочитанието му към активен физически живот, лекарите от Презвитерианската болница бяха решили да го оставят под наблюдение още няколко дена.

- Сложили са ме на някакъв превъзходен коктейл - отбеляза той, като кимна по посока на системата, забодена в ръката му. - Не усещам абсолютно нищичко.

- Надали точно за такъв коктейл се бе запътил към бара — отбеляза тъжно тя.

- Така е. Пил съм и по-добри.

Клайв се засмя, а тя го погледна изпитателно, като се чудеше дали да му разкрие по-належащата причина за посещението си тук.

- Искаш ли да поговорим за една работа?

- Няма проблеми. Стига да не се налага да разказвам за пореден път всичко, което се случи тогава. Всички само за това ме разпитват - въздъхна той. - Разбираемо е наистина, но все пак...

- Ами... има известна връзка - призна си сконфузено Tec.

Клайв я погледна и се усмихна.

- Казвай какъв е проблемът?

Tec се поколеба, но накрая реши да се пробва.