Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Когато се срещнахме в музея, случайно да забеляза какво точно разглеждах?

- Не - поклати глава той.

- Беше машина - някаква кутия с бутони и ръчки, които стърчаха от нея. В каталога е обявена като многостепенен роторен декодер.

Клайв сбърчи чело в размисъл, но отново поклати глава.

- Не, не съм я забелязал. - Естествено, че не я е забелязал. Щом наблизо е имало такава жена като нея. - Защо?

- Единият от ездачите я взе. И не взе абсолютно нищо друго.

- Е, и?

- Не го ли намираш за странно? От всичките безценни реликви той избра точно тази измишльотина? И не само това, ами когато я грабна, сякаш извършваше някакъв особено важен личен ритуал. Беше напълно погълнат от нея.

- Ами, вероятно е страстен колекционер на мистериозни декодиращи машини. Предупреди Интерпол. Сигурно „Енигмата" е следващата в списъка му - отбеляза Клайв и я погледна накриво. - Хората колекционират и още по-странни неща.

- Сериозно ти говоря! - възмути се тя. - Даже каза нещо интересно. Когато я вдигна, изрече: „Veritas vos liberabit".

- Veritas vos liberabit? - изненада се Клайв.

- Така мисля. Всъщност, сигурна съм, че каза точно това.

Клайв се замисли за момент, а после се усмихна.

- Ясно. Значи не разполагаш само със заклет колекционер на декодиращи машини, а и с такъв, който е ходил в „Джон Хонкинс". Това би трябвало да стесни обсега на заподозрените.

- „Джон Хопкинс" ли?

- Аха.

- Но какви ми ги приказваш, за бога?! - смая се Tec.

- Точно такова е мотото на този университет. Veritas vos liberabit. Истината ще ви направи свободни. Повярвай ми, сигурен съм, че е така. И аз съм завършил там. Дори е включено в онзи грандиозен химн на университета, дето го наричат „Ода на Джон Хопкинс". - И започна да пее, наблюдавайки със задоволство озадаченото ѝ лице го: - „Нека знанията ни стават все по-големи и велики и за учените ни да няма на света нищо скрито..."

- И смяташ, че... - започна Tec, но точно в този момент забеляза самодоволната му усмивчица. - Аха, подиграваш се с мен, така ли?

Клайв кимна с виновно изражение, след което каза:

- Или е това, или е някой отмъстителен бивш агент на ЦРУ Нали знаеш, че това е първото, което прочиташ, когато влезеш в тяхната сграда в Лангли? - Предугаждайки следващия ѝ въпрос, той добави: - Просто съм голям почитател на Том Кланси, това е.

Tec поклати глава, раздразнена от собствената си лековерност. Но точно тогава Клайв отново я изненада.

- Иначе не си далече. Всичко си пасва.

- Какво имаш предвид? - вдигна рязко глава към него тя и забеляза, че изражението му вече е сериозно.

- С какво бяха облечени рицарите?

- Какво искаш да кажеш с този въпрос?

- Аз попитах първи.

Тя очевидно не схващаше накъде бие колегата ѝ.

- Ами, в стандартни средновековни доспехи; ризници, наметала, шлемове.

- И още? Нещо по-конкретно?

Tec разбираше, че Клайв я изпитва. Опита се да си спомни ужасната гледка на рицарите, опустошаващи музея.

- Нищо...

- Бели мантии с червени кръстове. Кървавочервени кръстове.

- Кръстоносци.

- Топло - продължаваше да я тормози Клайв. - Хайде де, Tec! Нищо особено ли не намираш? Червен кръст върху лявото рамо, друг такъв - на гърдите?

Най-накрая ѝ просветна.

- Тамплиери!

- Това последният ти отговор ли е?

Мисълта ѝ запрепуска бясно. И все пак това не обясняваше нищо.

- Прав си, бяха облечени като тамплиери. Но не е задължително външният им вид да предполага някакво специално послание. Това е традиционният образ на кръстоносците, нали така? Най-вероятно са решили да копират първия образ на кръстоносец, на който са попаднали, и тъй като за тамплиерите има най-много сведения, са попаднали на тях.

- В началото и аз си помислих така. Не придадох на тази подробност абсолютно никакво значение. Тамплиерите са най-славната или по-скоро най-безславната група рицари, свързвани с представата за кръстоносците. Но след твоята кратичка латинска сентенция... това вече променя всичко.

Tec се вторачи в Клайв, нетърпелива да разбере какво има предвид. Той обаче мълчеше и буквално я влудяваше.

- И защо? - подкани го накрая.

- „Veritas vos liberabit", нали така беше? Съвсем случайно това е и мотото на един замък в областта Лангедок, в Южна Франция - изрече бавно Клайв, направи многозначителна пауза и добави: - Тамплиерски замък!

12.

- Кой замък по-точно? - извика Tec с разширени от възбуда очи.

- Шато дьо Бланшфор. Намира се в Лангедок. Надписът се вижда съвсем ясно, още при влизането в замъка - изписан е точно на трегера над централната порта. „Veritas vos liberabit". Истината ще ви направи свободни.