Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Разбирам.

- Първото, което би си помислил човек - продължи агент Райли, - е, че си имаме работа с ислямски фундаменталисти, но в този случай съм почти напълно убеден, че не те са основната ни грижа.

- И защо смятате така? - попита свещеникът. - Колкото и неприятно да е за всички ни, те наистина като че ли ни мразят. Сигурен съм, че си спомняте какво стана, когато беше ограбен музеят в Багдад. Обвиненията в двойна игра, вината, гнева... Случаят не направи особено добро впечатление в областта.

- Повярвайте ми, този случай въобще не отговаря на техния начин на действие. Всъщност, даже не се доближава до него. Нападенията на ислямските фундаменталисти са открити, повечето от тях предпочитат да поемат отговорност за действията си и определено си падат по изпълненията в стил камикадзе. Да не говорим пък, че за всеки от тях обличането с дрехи с кръстове би било равносилно на анатема - добави Райли и погледна към Де Анджелис, който очевидно бе напълно съгласен с него по този въпрос. - Ние, разбира се, ще продължим да проверяваме различни версии. Налага се. Но лично аз бих заложил на друг тип хора.

- Сапунени мехури - обади се Джансън, използвайки политически некоректния израз за атентатори с обикновен произход.

- Да, много по-вероятно - кимна Райли.

Де Анджелис очевидно не разбра за какво става въпрос.

- Сапунени мехури ли?

- Означава местни терористи, отче. Групи с абсурдни имена, като например „Орден на тихото братство", опериращи предимно под знака на идеологията на омразата, наричана още „Християнска идентичност", което всъщност е доста подло опошляване на термина, но...

Католическият свещеник се помести неловко и отбеляза:

- А аз си мислех, че всички тези хора са фанатични християни.

- Повечето са. Но не забравяйте, че тук става въпрос за Ватикана - за католическата църква. А всички тези типове надали могат да се нарекат големи фенове на Рим. Техните псевдоцъркви, нито една от които не е католическа, между другото, не са признати от Ватикана. Вашите хора са повече от ясни по въпроса, че не желаят да имат нищо общо с тях - и са напълно прави. Общото между всички тези групировки, като изключим факта, че стоварват вината за всичките си проблеми върху черните, евреите и хомосексуалистите, е омраза към организираното правителство - конкретно нашето, но по аналогия и вашето. Те са на мнение, че ние сме Големия сатана - което, по ирония на съдбата, е абсолютно същия термин, с който някога ни нарече Хомейни и който продължава да отеква и до днес в мюсюлманския свят. Спомнете си, че същите тези типове поставиха бомби в сградата на федералното правителство в Оклахома Сити. Християни. Американци. А такива като тях - колкото щеш. Наскоро във Филаделфия хванахме един тип, по чиито следи бяхме доста дълго време. Той е част от едно разклонение на „Арийската нация", наричащо се „Църква на синовете на Яхве". Та същият този тип преди е бил министър по ислямските връзки на „Арийската нация". Призна си, че в тази си функция се е опитвал да сформира съюз с антиамерикански настроени ислямски екстремисти даже след атаките на 11 септември.

- Врагът на моя враг - отбеляза замислено Де Анджелис.

- Именно - съгласи се агент Райли. - Тези типове имат доста превратна гледна точка за света, отче. Просто се налага да разберем какво точно изявление за каква поредна налудничава мисия се опитват да ни изпратят този път.

В стаята настъпи кратко мълчание. Накрая заговори Том Джансън:

- Окей, значи продължаваш по тази линия, така ли?

- Точно така - кимна спокойно Райли.

Заместник-директорът се обърна към Блекбърн:

- Родж, имаш ли нещо против да продължиш още мъничко по версията за обичайния обир?

- Ще разгледаме и двете версии. Когато нещо отнякъде изскочи, то само ще ни подскаже по кой път да поемем.

- Добре - кимна Джансън, след което се обърна към Де Анджелис: - Отче, ще ни окажете неоценима помощ, ако ни предоставите точен списък на откраднатите вещи, максимално детайлизиран, ако може. Имам предвид цветни снимки, тежест, размери - всичко, с което разполагате. Трябва да имаме готовност за всичко.

- Разбира се - кимна свещеникът.

- В тази връзка, отче - намеси се Райли, - един от ездачите очевидно се е интересувал само от едно нещо - това! - заяви той и извади принтиран кадър от видеолентата от охранителните камери на музея, на която се виждаше четвъртият рицар, хванал декодера. Подаде я на монсиньора и добави: - В каталога на музея експонатът е описан като „многостепенен роторен декодер". Някаква идея защо ще открадне точно него, като се имат предвид всичкото злато и скъпоценни камъни, с които е бил заобиколен?