Реймънд Хури - Последният тамплиер

Макар и осветено от пламъчетата на десетки свещи, подземието бе прекалено обширно, за да допусне жълтеникавите пламъци във всички свои кътчета. Оставаше си все тъй мрачно, студено и влажно. Не че той забелязваше неприветливата обстановка. Беше прекарал тук достатъчно време, за да свикне с нея, без да усеща неудобство. Подземието се беше превърнало в негов втори дом.

Дом...

Далечен спомен.

В някой друг живот.

Той постави машината върху стара, скърцаща дървена маса и се запъти към един от ъглите на подземието. Започна да рови из кашоните и старите кутии.

Когато намери кутията, която търсеше, я отнесе на масата. Отвори я и внимателно извади отвътре някаква папка. От папката измъкна няколко листа плътна хартия, които подреди прецизно до машината. После се настани на стола и погледна документите, а после и сложния уред пред себе си, наслаждавайки се на всеки миг.

- Най-после! - промърмори той на себе си. Гласът му беше нежен, но и одрезгавял от прекалено рядка употреба.

Взе един молив и насочи цялото си внимание върху първия от документите. Огледа внимателно първия ред избелели знаци, после натисна бутоните на най-горния ред на машината и положи началото на следващия си, съдбоносен етап от своята лична одисея.

Одисея, чийто финален резултат щеше да разтърси целия свят.

8

След пет часа сън, Tec отново бе будна. Изгаряше от нетърпение да се заеме с нещо, което я тормозеше още от онези няколко минути в музея „Мегрополитън", преди Клайв Едмъндсън да и заговори и около тях да се превърне в същински ад. И щеше да го направи - само да изкара майка си и Ким извън къщата.

Майката на Tec, Айлийн, се бе преместила да живее в двуетажната им къща на тихата, потънала в зеленина улица в квартал „Мамаронек" малко след смъртта на съпруга си Оливър Чайкин, археолог също като Tec. И въпреки че самата тя го бе предложила, Tec не бе особено убедена, че постъпва правилно. Тайничко си признаваше, че везните като че ли бяха наклонени повече в нейна полза. Защото майка ѝ оставаше да гледа детето, когато на нея ѝ се приискваше да позакъснее вечер, макар че от друга страна...

- Излизаме! - подвикна Айлийн.

Tec излезе в антрето, за да ги изпрати. Точно в този момент звънна телефонът. Айлийн погледна към нея и попита:

- Ще го вдигнеш ли?

- Ще оставя на секретар - отговори дъщеря ѝ.

- Знаеш, че рано или късно все ще бъдеш принудена да говориш с него.

Tec се нацупи и отвърна:

- Да, знам. Но все пак, когато нещата опират до Дъг, по-късно е по-добре от по-рано.

Изобщо не ѝ беше трудно да отгатне причините за множеството съобщения, които бившият ѝ съпруг ѝ беше оставил на гласовата поща. Дъг Мерит беше новинар в един телевизионен канал в Лос Анджелис. Еднопосочното му съзнание безсъмнено автоматично бе направило връзката между нападението в музея „Метрополитън" и факта, че Tec прекарва там доста време. И го е накарало веднага да ѝ се обади, за да получи вътрешна информация за най-голямата новина на годината.

Последното нещо, от което сега имаше нужда, бе той да разбере, че не само е била очевидец на случилото се, но че и Ким е била там. Беше сигурна, че при първа възможност ще използва този факт срещу нея.

Ким.

Tec си даваше сметка, че снощи дъщеря ѝ беше изживяла нещо ужасно, макар и от относително безопасното укритие, в каквото се бе превърнала тоалетната. Налагаше се да говорят по този въпрос. Но разговорът вероятно щеше да се позабави, което ще ѝ предостави време да обмисли как да реагира и какво точно да ѝ каже. Ненавиждаше се, че я бе замъкнала там.

Погледна към Ким, за пореден път благодарна на съдбата, че дъщеря ѝ стоеше пред нея здрава и читава, без никакви наранявания.

- Мамо, няма ли най-сетне да престанеш с този съжалителен поглед. Аз съм си много добре, ясно? Нищо особено не се е случило. Така де, ти си тази, която закрива очи на страшните филми!

- Ясно - кимна Tec. - Е, доскоро тогава.

Помаха след колата на майка си, с която заминаха, а после се върна в кухнята, където телефонният секретар на барплота я уведомяваше, че има четири съобщения. Tec се намръщи. Плужекът си оставаше все така нагъл. Преди шест месеца бившият ѝ съпруг Дъг се бе оженил повторно. Новата му съпруга беше двадесет и няколко годишно маце с хирургично подсилени прелести, младши началник в телевизионния канал. Tec си знаеше, че тази промяна в семейния му статус неизбежно ще доведе до съдебно дело за увеличаване на правото за срещи с детето.

Не че той обичаше Ким, нито пък му пукаше особено за нея - всичко беше въпрос на огромно его и на още по-голяма злоба. Бившият ѝ съпруг беше особено отмъстително копеле, та Tec бе наясно, че ще ѝ се наложи да отблъсква всички пристъпи на бащинска загриженост, които отвреме навреме го сполетяваха, поне докато онази гъвкава млада играчка не го измами и не забременее. И тогава, с малко повече късмет, той ще забрави дребните си дрязги с нея и най-сетне ще ги остави на мира.