Реймънд Хури - Последният тамплиер

„Почва се" - помисли си Бруньоне.

Именно този дребен на пръв поглед факт го бе поставил нащрек. Защо наистина извършителите са били облечени като рицари тамплиери? Да не би да става въпрос просто за маскировка и крадците да са се уловили за първите костюми, които са им попаднали под ръка? Или в облеклото им се крие някакъв по-дълбок и смущаващ смисъл?

- Какво е това „многостепенен роторен декодер"? Бруньоне вдигна стреснато глава. Въпросът беше зададен от най-стария кардинал.

- Много... какво? - попита невинно той.

Старецът се взря с късогледите си очи в размножения за всички документ и зачете:

- „Експонат № 129. XVI век. Многостепенен роторен декодер. Архивен номер VNS 1098." Никога не съм чувал подобно нещо. Какво представлява?

Кардинал Бруньоне се престори, че разучава документа в ръката си - копие от имейла, който съдържаше списък на предметите, откраднати по време на нападението. И отново почувства познатите тръпки, които плъзнаха по тялото му още в първия миг, в който зърна наименованието на този предмет в списъка. Лицето му запази безизразното си изражение.

Без да вдига глава, той обходи крадешком с поглед събралите се около масата. Никой друг не реагираше подозрително. И защо да реагират? Никой не знаеше нищичко.

Вдигна глава, бутна листа по масата и се облегна назад.

- Каквото и да е - отговори с равен тон кардиналът, - крадците са го взели. - После се обърна към Риенци, наклони леко глава и добави: - Вероятно вие ще приемете да ни държите в течение на нещата. Свържете се с полицията и ги помолете да ни осведомяват за всеки ход на своето разследване.

- Не е полицията - поправи го Риенци, - а ФБР.

Бруньоне повдигна изумено вежди.

- Точно така - потвърди Риенци. - Американското правителство взема тази работа изключително сериозно.

- Така и трябва - отсече рязко най-възрастният кардинал от другия край на масата. Бруньоне отбеляза със задоволство, че старецът очевидно е забравил за онази машина.

- Именно - кимна Риенци. - Получих техните уверения, че всичко, което е необходимо, ще бъде направено.

Бруньоне кимна, след което направи знак на кардинал Риенци да продължи заседанието, а конкретно този знак означаваше: „Забаламосай ги и ги отпрати".

Хората открай време се отнасяха с огромно страхопочитание към кардинал Мауро Бруньоне. Той си знаеше, че това се дължи до голяма степен на външния му вид, който подсказваше за човек с огромна физическа сила. Ако не бяха църковните му одежди, той би приличал по-скоро на як калабрийски селянин, какъвто и щеше да си остане, ако Църквата не го беше призовала преди повече от половин век. Грубият му външен вид, а донякъде и маниерите му, които беше отработил с голямо старание през годините, първоначално отпускаха хората и ги караха да си мислят, че той е обикновен Божи човек.

Той си беше и точно такъв, но поради ранга му в църковната йерархия мнозина от същите тези хора проектираха фантазиите си по посока на нещо съвсем друго - че е манипулатор и затворник. Точно такъв Бруньоне не беше, ала никога не си правеше труда да оборва подобно мнение за себе си. Понякога наистина имаше полза да оставиш хората да си мислят какво ли не за теб, макар че, от друга страна, подобен подход би могъл да се определи и като форма на манипулация.

Десет минути по-късно Риенци стори точно онова, за което беше помолен чрез тайния знак.

Докато останалите кардинали се изнизваха от залата, Мауро Бруньоне я напусна през друга врата. Тръгна по дълъг коридор до една стълба, която го изведе извън сградата. Попадна в малък, закътан двор. Премина по заслонената тухлена пътечка, пресече двора „Белведере", мина покрай прочутата статуя на Аполон и влезе в сградата, която приютяваше част от огромната библиотека на Ватикана - „Archivio Segreto Vaticano", тайният архив.

В интерес на истината архивът не беше особено таен.

Голяма част от него беше официално отворена още през 1998 година и предоставена на гостуващи учени и изследователи, които, поне на теория, имаха пълен достъп до засекретеното му съдържание. Сред най-прочутите документи, съхранявани в дългите повече от шестдесет километра лавици на архива, бяха и ръчно изписаните протоколи от съдебните заседания срещу Галилео Галилей, както и петицията от английския крал Хенри VIII, с която той молеше за анулирането на брака си.

Но там, закъдето се беше запътил кардинал Бруньоне, външни хора не се допускаха.

Без да си прави труда да обръща внимание нито на служителите, които работеха там, нито на учените, които бяха привели глави над прашните документи, той премина покрай тях и навлезе навътре, в най-тъмната част на архива. Тръгна по тесен коридор, изкачи се по тясна вита стълба и достигна до малка стая, пред чиято превъзходно резбована дъбова врата стоеше на пост швейцарски гвардеец. Краткото кимване на кардинала бе напълно достатъчно за гвар-дееца, за да въведе тайната комбинация на електронната ключалка и да отвори вратата зад себе си. Резето прищрака кухо в каменното стълбище. Без повече церемонии, Бруньоне се вмъкна в строго охраняваната крипта и вратата проскърца, затваряйки се зад гърба му.