Реймънд Хури - Последният тамплиер

Въпреки общия провал на нападението, то събуди всички сили на вътрешния ред от летаргичния им сън. Терористичната атака беше ярка демонстрация на факта, че дори и малка група не особено образовани хора, с изключително ограничени финансови ресурси, са в състояние да причинят огромни щети.

И така, след по-малко от година в Бюрото, Райли се оказа на служба в нюйоркския оперативен отдел. Този офис отдавна си бе спечелил репутацията на едно от най-лошите назначения, поради високия стандарт на живот в Ню Йорк, изключително натоварения трафик и наложителността да живееш доста далече от центъра, ако държиш на нещо по-просторно от килер за метли. Но като се имаше предвид, че в този град открай време се разиграваше най-големият екшън в цялата страна, той беше назначението-мечта за повечето нови и преди всичко наивни специални агенти. Когато пристигна тук, Шон Райли беше именно такъв агент.

Вече не беше нито нов, а още по-малко - наивен.

Райли се огледа и осъзна, че в обозримото бъдеще животът му ще бъде напълно монополизиран от хаоса, който цареше около него.

- Какво ше кажеш да надникнем и вътре, а? - предложи Джордано.

- Имаме ли избор? - сви рамене Райли.

5

Докато двамата с Ник Джордано пристъпваха внимателно върху отломките под краката си, Шон се опита да направи първична оценка на опустошението в музея.

Навсякъде бяха разпръснати безценни реликви, повечето от които вече не подлежаха на реставрация. Тук нямаше нужда от черно-бялата лента. Цялата сграда беше сцена на местопрестъплението. Подът на Голямата зала представляваше грозен натюрморт на разгрома: отломки от мрамор, парчета сребро, петна от кръв - все обекти, достойни за вниманието на криминолозите. Всяко едно от тях - в състояние да осигури някаква следа, и същевременно нито едно от тях накрая да не подскаже абсолютно нищичко.

Докато оглеждаше десетината представители на Криминологичния отдел, които с белите си куфарчета обхождаха отломките и конкретно в този случай подпомагани от Екипа за събиране на доказателства на ФБР, Райли започна да отбелязва мислено всичко, което знаеха до този момент.

Петима мъртви. Трима полицаи, един пазач и един гражданин. Други четирима полицаи и повече от десет граждани - с огнестрелни рани, двама от тях - в критично състояние. Около двадесетина бяха получили прорезни рани от стъкла, а двойно повече бяха с натъртвания от изхвърлянето и тъпкането.

В другия край на фоайето заместник-директорът Том Джансън разговаряше със сухия като вейка капитан на детективите от Деветнадесети полицейски участък. Очевидно спореха за юрисдикцията на своите подчинени звена, но това си беше просто чесане на езиците. Връзката с Ватикана, както и огромната вероятност всичко, случило се тук, да е терористично нападение, означаваше, че цялото разследване автоматично се прехвърля от Нюйоркската полиция в ръцете на ФБР.

Хубавото бе, че още преди години двете организации бяха постигнали споразумение по този въпрос. Когато трябваше да се направи арест, за пред обществеността лаврите винаги се обираха от полицията, независимо кой точно е свършил работата. ФБР си вземаше своя дял потупвания по рамото, едва когато случаят се прехвърлеше в съда - под претекст, че помага за осъждането на престъпника. Въпреки това споразумение егото на отделните личности често заставаше на пътя на разумното сътрудничество. Очевидно точно такъв беше случаят и тази вечер.

Джордано подвикна към някакъв мъж, когото Райли не познаваше. Който и да бе той, прекалено тясното му спортно яке и неизгладените панталони автоматично го поставяха в лагера на Ник Джордано. Под задължителното си яке с монограма на ФБР, Джордано носеше неугледен и абсолютно неприлягащ на фигурата му кафяв костюм, който контрастираше ярко с безупречния костюм в консервативно сиво на агент Райли. Джордано представи на Райли детектив Стив Бучински и двамата мъже си стиснаха ръцете.

- Стив няма нищо против да ни помогне, въпреки че конкурсът по мерене на онази работа продължава - отбеляза партньорът му, като кимна по посока на все още спорещите им началници.

- Само кажете какво ви трябва! - заяви веднага Бучински. - И аз нямам търпение да закова тези мръсни кучи синове.

„Добро начало" - помисли си с благодарност Райли.

- На първо време имаме нужда от очи и уши на улицата - отговори той. - Точно вие разполагате и с необходимите хора, и с необходимата мрежа.

- Вече сме задвижили всичко. Ако трябва, ще взема и няколко души от конните патрули - обеща Бучински.