Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес се засмя и извърна тъжно глава.

- Не ме бива много в молитвите.

- Не съм много сигурен - отговори лекарят. - По свой собствен начин вие го правите, макар да не си давате сметка. Правите го, като непрекъснато си мечтаете той да се оправи! И не сте сама - много хора се молят за него. - Докторът посочи към малката църква отсреща. Тес забеляза как няколко местни жители се поздравяват на вратата, едни излизат, а други влизат. - Повечето от мъжете на този остров изкарват прехраната си в морето. В нощта, когато се разрази бурята, в открито море имаше четири от нашите лодки. Семействата им се молиха на Бога и на Архангел Михаил - светеца защитник на моряците, за благополучното им завръщане, и на молитвите им беше отговорено. Всички до един успяха да се завърнат здрави и читави. А сега се казват още молитви, този път благодарствени. Както и за възстановяването на вашия приятел.

- Те се молят за неговото възстановяване?!

Докторът кимна:

- Всички се молим.

- Но вие дори не го познавате!

- Няма значение. Морето го е довело при нас, затова наш дълг е да му помогнем.

Известно време Тес остана там, загледана след него. После се обърна, за да се върне в къщата, но се поколеба. Не си спомняше кога за последен път бе влизала в параклис, църква или каквато и да било друга религиозна сграда, освен във връзка с работата си и по време на краткия епизод в изгорялата църква в Манхатън. И сега, прескачайки локвите, тя пресече улицата и влезе в малкия калдъръмен църковен двор. После бутна вратата и прекрачи прага на църквата.

Тя беше наполовина пълна. Хората се бяха наблъскали отпред върху старите пейки и се молеха. Тес остана отзад и се огледа. Църквицата беше простичка. Варосаните ѝ стени бяха покрити с фрески от XVIII век, осветени от пламъците на свещите. Тя закрачи бавно и забеляза ниша, в която имаше сребърни икони на Свети Гавраил и Свети Михаил, украсени със скъпоценни камъни. Обгърната от мъжделивата светлина на свещите и от приглушените гласове на молещите се, тя усети как я завладява някакво странно чувство. Внезапно ѝ се прииска и тя да се помоли. Но веднага след това отхвърли тази мисъл, убедена, че от нейните уста всичко би прозвучало твърде лицемерно.

Тъкмо се обърна, за да излезе, когато забеляза двете жени, които ѝ бяха донесли дрехите и храната предишния ден. С тях имаше двама мъже. Жените също я видяха и се втурнаха напред. Засуетиха се около нея, без да крият радостта си, че я виждат. Непрекъснато повтаряха една и съща фраза: „Doxa to Theo". И макар да не разбираше абсолютно нищо, Тес им се усмихваше и кимаше, затрогната от вниманието им. После разбра, че мъжете с тях са съпрузите им - рибарите, които също успели да избегнат гнева на бурята. Те също я поздравиха сърдечно. Една от жените посочи към няколко свещи в задната част на църквата и каза нещо. Отначало Тес не схвана, но постепенно ѝ стана ясно. Жената ѝ казваше, че и двете са запалили свещички за здравето на Райли.

Тес им благодари, а после хвърли поглед към предната част на църквата, към скупчените там местни жители, обединени в молитвите си под бледата светлина на капещите свещи. Остана неподвижна няколко секунди, а после се обърна и излезе.

Прекара останалата част от сутринта до леглото на Райли. След едно не особено уверено начало, постепенно установи, че в крайна сметка може да му говори. Не желаеше да споменава нищо за последните събития и тъй като не знаеше почти нищо за неговия живот, реши да се придържа към своето собствено минало - разказа му интересни приключения по време на разкопки, за успехите и неуспехите си, разказа му смешни случки от детството на Ким, въобще всичко, което се сети.

Някъде към обяд се появи Елени и я покани долу на обяд. Мавромарас се бе върнал от посещението си при болния и Тес веднага заяви, че предпочита двамата с приятеля ѝ да останат тук, поне докато докторът и неговата съпруга нямат нищо против да ги търпят. Думите ѝ очевидно доставиха огромно удоволствие и на двамата. Отговориха ѝ, че тя и Райли могат да останат тук дотогава, докато не се наложи да вземат ключово решение относно неговото състояние.

Следобеда и следващата сутрин Тес отново прекара край леглото на Райли. След като обядваха, реши, че трябва да излезе малко на чист въздух. Забеляза, че бурята вече окончателно е утихнала и се осмели да предприеме по-дълга разходка.

Вятърът се беше превърнал вече само в лек бриз и дъждът най-сетне беше престанал. Въпреки тъмните облаци, носещи се по небето, тя стигна до заключението, че градът определено ѝ харесва. Тесните улички и живописните къщи я успокояваха, а усмивките на непознатите, с които се разминаваше, й вдъхваха увереност. Тя се изкатери по каменните стъпала на Кали Страта, подмина стария музей и достигна до останките на замъка, построен през XV век от Ордена на рицарите на Свети Йоан, върху основите на още по-старо укрепление. За съжаление обаче замъкът бил разрушен, когато нацистите решили да го ползват като склад за муниции и те избухнали.