Реймънд Хури - Последният тамплиер

Тес усети, че нещо в гърдите и се скъсва. Доктор Мавромарас ѝ помогна да седне на близкия стол. Навън бурята продължаваше да вилнее. Докторът ѝ разказа, че рибарите са ги открили, когато отишли да проверяват състоянието на лодките си по източното крайбрежие на острова. Довели ги тук, рискувайки живота си по подгизналите пътища, за да стигнат до града и клиниката.

И това е станало преди два дена.

Мавромарас продължи, че нейното състояние не го притеснило особено, но Райли бил изгубил много кръв, белите му дробове били много слаби, но всичко това били неща, с които нямало проблеми да се справят. Докторът се притесняваше най-вече за удара по главата му. Според него черепът не бил пукнат, въпреки че не можел да бъде стопроцентово сигурен, тъй като тук, на острова, не разполагали с рентгенов апарат. Както и да се погледнат нещата обаче, Райли бил получил сериозна травма на главата и въобще не бил идвал в съзнание, откакто бил открит.

Тес усети как кръвта ѝ се смръзва.

- Какво искате да ми кажете?

- Жизнените му показатели са стабилни, кръвното му налягане се подобрява, дишането му е налице - може да диша и сам, но респираторът поддържа хипервентилацията му, за да сме сигурни, че мозъкът му получава достатъчно кръв, докато е в безсъзнание. Извън това обаче...

- Искате да ми кажете, че той е в кома, така ли? - пророни мрачно тя.

- Точно така - кимна печално докторът.

- Тук разполагате ли с всичко, което е необходимо за лечението му? Искам да кажа, не трябва ли да го откараме в по-голяма болница?

- Нашият остров е малък. Опасявам се, че не разполагаме с такава. Най-близката голяма болница е на остров Родос. Свързах се и с тях, разбира се, но за нещастие преди три дена хеликоптерът им се развалил, докато се опитвал да се приземи по време на бурята, та сега чакат да им докарат някакви части от Атина, за да го поправят. Но дори и да беше наред, пак нямаше да може да долети дотук заради бурята. Надяват се утре времето да се пооправи, но, ако трябва да бъда откровен с вас, не съм особено убеден, че преместването на вашия приятел ще му се отрази добре. Трябва да знаете, че и там не могат да направят нищо по-особено, отколкото това, което правим тук.

Тес усети, че мъглата, която беше паднала над стаята, се сгъстява.

- Но не може да няма нещо, което бихте могли да сторите, нали?!

- Опасявам се, че не можем, когато става въпрос за кома. Мога да наглеждам кръвното му налягане, достъпа на кислород до кръвта, но няма начин да... - Направи пауза, очевидно търсейки по-подходящите думи. - Да събудиш някого от кома. Просто трябва да чакаме.

- Колко? - прошепна тя.

- Часове, дни, седмици... При такива случаи никой никога не може да каже.

Гласът му заглъхна. Останалото изрекоха очите му. Безспорно въпросът не беше само „кога".

81.

През останалата част от деня Тес сновеше между своята стая и тази на Райли, изпълнена с безпокойство. Всеки път заварваше там Елени. Всеки път медицинската сестра я връщаше обратно в леглото, обяснявайки ѝ нежно на развален английски, че Райли ще се оправи.

Тес бе представила на лекаря и съпругата му доста различна версия на събитията, които ги бяха довели с Райли на острова, без да споменава защо изобщо са били в открито море, нито пък за турския патрулен кораб, който бе открил огън по тях. Все пак не пропусна да спомене, че на кораба за подводни проучвания е имало и други хора - в случай, че открият някой от тях, жив или мъртъв. Но Мавромарас я бе уведомил печално, че въпреки намерените останки, вероятно точно от техния кораб, морето не е изхвърлило други оцелели, нито път трупове.

Помоли да използва телефона. Обади се до Аризона и се свърза с леля си. Завари Ким и Айлийн притеснени, че не са я чували вече дни наред. Изненадата им, когато им съобщи, че се намира на един малък гръцки остров, беше осезаема дори и по припукващата телефонна линия. Все пак тя не спомена името на острова, отначало без да знае защо. Впоследствие си даде сметка, че все още не е готова да се изправи пред реалния свят и да отговаря на въпросите му. След като затвори, си каза, че е направила добре, дето ги е успокоила - беше им казала, че просто проучва неочаквана възможност за работа в този регион и че ще им се обади отново съвсем скоро.

На свечеряване в къщата на лекаря се появиха две местни жени, които бяха поканени в стаята й. Въпреки че те почти не говореха английски, тя разбра, че са съпругите на двама от рибарите, които я бяха намерили на плажа. Носеха ѝ дрехи - чисто памучно бельо, нощница, две бели блузи и дебела плетена жилетка, която тя облече. Освен това ѝ бяха донесли голямо глинено гърне с вдигащ пара гювеч. Елени ѝ обясни, че яденето е агнешко със зеленчуци и ориз.